Най-известните картини на Едуар Мане, включително "Олимпия" (1863), "Закуска на тревата" (1863) и "Бар във Фоли Бержер" (1882) са прозорец към импресионистичните възгледи за живота в и около Париж. Неговите теми често се взират в зрителите, като ги канят да се присъединят към сцената или намекват, че може би вече са част от нея.

"Tête du chien "Bob"" (приблизителна оценка 400 000- 600 000 долара) има подобна сила, въпреки че в този случай, вместо да се присъедини към веселбата на палав пикник или шумно кафене, зрителят е склонен да се пресегне и да погали териера Боб зад ушите. Нарисуван около 1876 г., портретът на кучето Боб е поръчан от оперния певец и колекционер на произведения на изкуството Жан-Батист Форе. Форе притежавал впечатляващите 67 творби на Мане (както и творби на неговите другари импресионисти, включително Дега, Писаро и Моне) и може би е най-важният му покровител.

Понякога Мане прави портрети на приятелите си, включително Форе, и тази творба е един от малкото примери за тази учтивост насочена към техните домашни любимци. Мазките на четката свидетелстват за стила на нанасяне на невероятния импресионист и Боб изглежда почти да маха с опашка в очакване на игра или лакомство. Името му е изрисувано с бързи червени щрихи в горния десен ъгъл на малкото платно, а вдясно е подписът на художника, червено „М“.

Тези портрети на домашни любимци са рядкост. Има само осем изброени в каталога резоне на художника, два от които са в предстоящата разпродажба на Гети, "Tête du chien „Bob“" и "Le chien „Donki“" (1876 г., приблизителни 300 000-500 000 долара), който е бил собственост на графика Мишел Манци.

„Боб“ има труден път обратно към пазара. Картината някога е била собственост на Естела Каценеленбоген, която споделя изключителна колекция от импресионистични и постимпресионистични творби със съпруга си Лудвид Каценеленбоген в Берлин преди Втората световна война. Двамата се развеждат през 1928 г., като Естела пази голяма част от колекцията, включително „Боб". Но разрастващата се буря през 30-те години на миналия век в Германия кара Естела да избяга от страната, първо в Швейцария през 1938 г. и две години по-късно в Съединените щати. (Около 1942 г. тя е в Калифорния, ръководейки Международната художествена галерия на Карл Нирендорф в Холивуд, която поема изцяло през 1945 г.)

Както често се случва през онази епоха, мнозина, които бягат от Европа, са принудени на сила или се налага да се разделят с изкуството си, за да платят за пътуването си и по-лесно да пресичат границите. Според произхода на „Боб“, Каценеленбоген е притежавала картината до около март 1945 г., след което тя е преминала от галерия към собственик чрез продажба, докато през 1982 г. не е била закупена от семейство Гети. Сега творбата е обявена за продажба след споразумение между Гети и наследниците на Каценеленбоген. „Реституцията е сложна, развиваща се област“, ​​казва президентът на Кристис Марк Портър, „и тази картина е прекрасен пример за тази еволюция и нюансите, включени в процеса.“

Реституцията на произведение на изкуството често може да бъде продължителна, съдебна процедура. Години наред само произведения на изкуството, които са били физически конфискувани или ограбени от правителствени агенти, са отговаряли на условията за реституция. Колекционери, които са избрали или са били принудени да продадат творбите си, за да намерят сигурно убежище, не са имали претенции върху това, което някога е било тяхно. Това се промени през 1998 г., когато конференция, организирана от Държавния департамент на САЩ, доведе до Вашингтонските принципи, които насърчиха собствениците на произведения на изкуството отпреди войната, конфискувани от нацистите или продадени под принуда, да потърсят правата си, а настоящите собственици да работят с наследниците на тези колекционери и да намерят справедлив, взаимно договорен начин да върнат произведението на законните му собственици без сложни съдебни дела.

„Гети са част от авангарда, що се отнася до семейства, които са били принудени да продават произведения на изкуството, за да живеят по време на ужаса на 30-те и 40-те години на миналия век,” казва Портър. „Това е нов вид справедливост за онези, които са живели по време на Епохата на Холокоста. Картината има прекрасна кармична енергия и, честно казано, е просто очарователна. Просто искаш да се наведеш и да му дадеш бисквита."

Първата продажба на произведения от колекцията на Ан и Гордън Гети се провежда в Кристис в Ню Йорк на 20 октомври.