Когато обсъждаме понякога недооценената роля, която жените художници играят в развитието на импресионизма, обичайно е да се фокусираме върху трите жени, които критикът и историкът Гюстав Гефрой нарече „les trois grande dames“ на импресионизма: Берта Моризо, Мери Касат и Мари Бракемонд. Това изключва Ева Гонзалес (1849-1883), която е оставена извън групата и беше подценена исторически. И въпреки че Ева Гонзалес никога не е излагала с импресионистите (нито пък нейният учител, Едуар Мане), фигурата й заслужава критична преоценка, която подчертава нейното важно място в епохата на импресионизма, като единственият ученик на Едуар Мане и автор на творби като отличната „Nounou avec enfant“ в Националната галерия на Вашингтон (1878-79).

Изложбата в Националната художествена галерия в Лондон предлага да преоткрием фигурата на Гонзалес чрез известния портрет, нарисуван от Мане. Според Националната галерия „Портретът на Ева Гонзалес“ се превръща във врата към женската художествена практика и представянето и самопредставянето на жените художници в Париж от 19-ти век и въобще. Автопортрети от 18-ти до 20-ти век ще бъдат събрани заедно с портрети на жени художници от мъже, за да се изследват различни конструкции като пол, статус и талант. Изложбата също така ще предостави прозорец към артистичния диалог на Мане и Гонзалес през целия им живот, задълбочавайки се в сложната смес от менторство, възхищение и подражание, които са в основата на тяхното приятелство.

Изложбата, която идва в Лондон след представянето й в галерия Hugh Lane в Дъблин, включва също картини на Елизабет Луиз Виже Льо Брун (1755-1842), Анджелика Кауфман (1741-1807), Берта Моризо (1841-1895), Алфред Стивънс (1823-1906) и Лора Найт (1877-1970), наред с други.