Колекцията на Дейвид М. Солинджър

Първият(хронологично) от трите големи аукциона на Сотбис е този на колекцията на Дейвид М. Солинджър, адвокат, колекционер и бивш президент на Музея на американското изкуство Уитни. Въпреки че за разлика от другите два аукциона, той не включва лотове на „суперзвезди“, това е много интересна селекция от модерно и съвременно изкуство, чиито творби споделят две характеристики, които като цяло са високо оценени от пазара на изкуство: 1) идват от колекцията на високо уважаван колекционер и 2) не са били на пазара от десетилетия.

„Колаж“ може да не е най-ценната картина на Вилем Де Кунинг, която ще бъде продадена на търг този ноември (какго Кристис, така и Сотбис предлагат творби с много по-високи предварителни оценки), но определено е най-интересната от всички. Рисуван през 1950 г., „Колаж“ (предварителна оценка:18 – 25 милиона долара) принадлежи към най-интересния период от творчеството на художника (от края на 1940-те до средата на 1950-те) и в него вече се забелязва енергията, която ще накара Де Кунинг да създаде някои от най-известните си абстрактни творби, като „Interchange“ или „Police Gazette“. В онлайн каталога на произведението, Сотбис представя кратък списък от сравними шедьоври в музейни колекции, който включва, доста амбициозно, монументалната „Excavation“ от Института по изкуствата в Чикаго. По-реалистично, добро сравнение и обнадеждаващо прецедент за този търг е продажбата на „Sail Cloth“ (1949) за 13,1 милиона долара през 2005 г., забележителна цена за следвоенно произведение на изкуството, продадено преди бума, започнал през 2006 г.

Вечерен търг за модерно изкуство

Веднага след търга на колекцията на Дейвид М. Солинджър, търгът за модерно изкуство ще бъде воден от „Композиция № III“ на Пит Мондриан, чиято оценка е над 50 милиона долара, което може да постави нов аукционен рекорд за художника. Интересното е, че настоящият рекорд се държи от картина със същото заглавие – макар и рисувана година по-рано – продадена за 50,6 милиона долара в Кристис през май 2015 г. По отношение на дата, мащаб и композиция, сравнението между двете картини е неизбежно и е невъзможно да се направи обективна преценка кое е по-ценно или важно.

Нарисувана през 1919 г., „Guitare sur une table“ е изящна късна кубистична картина на Пабло Пикасо, чиято неофициална оценка е между 20 и 30 милиона долара. Той идва от колекцията на Уилям С. Пейли, а приходите от продажбата ще отидат за MoMA и други благотворителни организации. „Reclining Figure: Festival“ е монументална скулптура на Хенри Мур, която според някои източници може да донесе над 30 милиона долара. Две версии на тази творба в момента държат двете най-високи цени, постигнати от Мур на търг: през 2016 г. Кристис продаде на търг едната версия за 24,7 милиона паунда, надминавайки 19,1 милиона паунда, постигнати от друга версия през 2012 г.

Вечерен търг за съвременно изкуство

Блокбъстърът на Сотбис за ноември, произведението, което трябва да опита да се конкурира доколкото е възможно с картините в колекцията на Пол Алън, с която Кристис иска да влезе в историята, е „White Disaster [White Car Crash 19 Times] (1963)” на Анди Уорхол, монументална творба (367,7 x 210,5 см.) от поредицата му „Смърт и бедствие“, която има непубликувана оценка преди продажбата, която различни източници оценяват на над 80 милиона долара. Както се очаква, онлайн каталогът на Сотбис посвещава дълъг и възхваляващ текст на произведението, определяйки го като „монументален олтар за съвременната епоха“ и включвайки изображения на творби като „Успение Богородично“ на Тициан и „Герника“ на Пикасо.

 „White Disaster [White Car Crash 19 Times]“ в момента сочена като една от 200-те най-ценни картини в частни ръце. Описанието, включено в този списък, гласи, че произведението е продадено на търг за 660 000 долара през 1987 г., което тогава е рекорд за произведение на художника. За справка, шест месеца преди тази продажба „200 One Hundred Dollar Bills“ беше продадени за 385 000 долара и препродадена през 2009 г. за 43,8 милиона долара.