Негови творби притежават Националната художествена галерия, СГХГ, ХГ – Добрич, ХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, художествена галерия – Стара Загора, художествена галерия – Балчик, Занко Aшрам, Табарц, Германия; музеят „Белльо Пинейро – Ел Ферол, Испания;

Николай Тодоров има изградена ясна представа за характера на своето изкуство и за стиловата посока, в която ще го развива. Очевидно проявява и силна воля, за да я следва, независимо че този вид изкуство не предполага и не обещава комерсиален успех в днешната свръхматериална и духовно ограничена обществена и културна среда. Той сякаш е приел стоически ролята на артистичен отшелник, който пази своята естетическа вяра и неотклонно създава все по-мащабни нейни изображения. За моя радост мащабът не се изразява само във все по-големите формати на творбите, а преди всичко в зрелостта и културата при изграждането на един енигматичен и драматичен образен свят. Този свят търси импулси от древните култури, пренася от тях някакви състояния на трагично разпадане, на безвъзвратно отмиране във времето, на самотно съществуване на отделни свидетелства и знаци от нещо могъщо и цялостно. И заедно с това е въплътено усещането за трайност, плътност и монолитност на оцелелите фрагменти в културен и духовен контекст. Тодоров поставя тези фрагменти в много по-изразителни композиции, с по-сложни отношения между самите тях като структуриране, пластични и цветни характеристики. Това усещане за визуална археология се предизвиква и от особената техника на пластическо изграждане на работите. Николай Тодоров буквално моделира цялата повърхност на картината с хартиена каша и някои други материали.

От много години се интересувам от първичното, изначалното. Връщането назад в древността и търсенето на архетипа, като здрава основа, върху която може да се изгражда едно съвременно изкуство. 

Ползвайки наследството, завещано ни от нашите предци, постепенно се връщах назад във времето, минах през Шумерските клинописи и през по-ранните тайнствени изображения в пещерата Магура, които са изключително изчистени в графично отношение и са космически послания. Като накрая достигнах до първичните знаци – спирала, концентрични кръгове, първични резки и вдлъбнатини. Те са изначални. Това са първите прояви на разумна човешка дейност, когато човекът се е намесил изключително деликатно в природата, отнасяйки се към нея с преклонение и дълбоко уважение. И в същото време е заявил категорично своето присъствие. 

Първичните знаци – универсални и изчистени до съвършенство, притежават изключително мощна енергия. Точно тази лаконичност, сакралност и чистота ме вълнуват и вдъхновяват да рисувам. 

Когато ги вплитам в тъканта на картините, пречупени през творческото ми въображение, обогатени с моята енергия, се получава силно въздействащо произведение на съвременното изкуство, излъчващо фини високочестотни вибрации. Наслагвам древните знаци върху природни структури, които са претворени и стилизирани, така че да станат неразделна част от композицията.