Експозицията е посветена на 125 години от рождението на големия живописец Кирил Петров.

Изложбата "Топография на приятелството" се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, "порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви". А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където "пейзажът не се променя и винаги може да се рисува". Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.

Кирил Петров и Васка Емануилова са сред емблематичните представители на модерното българско изкуство, а Кирил Петров е окачествяван като едно от най-странните му изключения. Повлиян от дифузната живопис на своя професор Никола Маринов, той рано достига до характерната си артистична сензитивност, която не спазва законите на перспективата. По-късно Кирил Петров лично понася първия удар на догматичната критика върху цялото поколение, когато втората му самостоятелна изложба (1946 г.) е подложена на унищожителен разбор. Обрича се на изолация, но през годините в родното крайдунавско село продължава да експериментира с изкуството като тип познание за околния свят: освободено от реалистичната алегория изследване на пластически принципи, отлъчено от веществото и насочено към ефимерното поле на светлинната аура, психологизма, емпатията.