от 9 до 20 януари 2023

"В новата графикатурна спирала, синтетичната графикатура, личният императив на Иван Газдов: "Цялото произведение - само от автора" е изпълнен радикално. Което се вижда тук, подчертава той, го няма в природата. Хората и кучетата, телата, лицата и листата не са хора, кучета, тела, лица и листа.

В синтетичната графикатура образът отрича наименованието си, той не е реалистичен: добива нова форма, издигаща силата на внушението в степен. Синтетичните графични изображения на Газдов са концептуален и естетически ребус в ключа на лулата. Лулата на Магрит, разбира се.

Налице е чисто персонална графика, изявяваща безмилостно стегната, сбита, сведена до сухо вещество чиста естетика. Детайлите в композициите са с все по-малко, но все по-мощен е синтезът. Логиката му клони към колапсиране: към черното петно. Газдов няма да отиде до там. Два са противодействащите фактори: свободата и любопитството. Тоталната концентрация, сгръщането до точка премахва границите на свободата. А на него те му трябват. За да може свободно да ги прекрачва, воден от неистовото си любопитство за уникалното на хората и нещата. Колапсът е невъзможен.

При Газдов важното не е нарисуваното, а излъчваното. Изображението е примамка за поглеждането в загадката, за навлизане в загадката на битието: нейно познаване, което я прави все по-загадъчна, все по-дълбока и значима. От този хоризонт се вижда плътността на афоризма, произведен от Борис Димовски: "Графикатурата е тъпанът в оркестъра". Тъпанът задава ритъма (той е сърцевината на графикатурата), но и сепва междувременно задрямалите. Събужда ги.

Такова именно събуждане е и изключението в тази изложба: неграфикатурният "Двоен портрет на Ивайло Петров". Важна тук не е техниката, тя не е новост при Газдов. Важен е поклонът към навярно най-силния български романист, от чието рождение се изпълват сто години на 19 януари. Не е възможна безпаметна култура, няма безпаметна креативност. Паметта - още едно място на съпротивата срещу колапса."

проф. Георги Каприев, януари 2023