Какво е общото между Медичи, Ротшилд и Дж. П. Морган? Всички те са банкери, които натрупват големи колекции от произведения на изкуството. По-подробен отговор на този въпрос можете да намерите на изложбата в миланската Gallerie d'Italia „От Медичите до Ротшилд. Меценати, колекционери, филантропи” (до 26 март). Експозицията е посветена на ролята на финансистите в създаването и разпространението на произведения на изкуството, както и на ролята на изкуството за укрепване на социалния статус на банкерите. Обхваща пет века европейска и американска история и включва 120 творби, включително картини, рисунки, гравюри и скулптури от художници като Микеланджело, Караваджо, ван Дайк, Анджелика Кауфман и Джорджо Моранди. Това е страхотно изследване за това как, по думите на френския социолог Пиер Бурдийо, икономическият капитал се превръща в културен и символичен капитал.

„Банкерите са една от най-многобройните категории колекционери в света“, казва един от кураторите на изложбата Фернандо Мацока. „Постарахме се да демонстрираме индивидуалния вкус на всеки от тях чрез произведенията, които закупува. Резултатът е разбиране на изтънчеността на всеки колекционер.“

Сред известните покровители на изкуството са могъщите владетели на Флоренция, Козимо и Лоренцо де Медичи, които имат важна роля във Флорентинския ренесанс, и сиенският финансист Агостино Киджи, който заема пари на папите, за които Рафаело рисува стенописи във Вила Фарнезина в Рим. Посетителите ще научат, че семейство Торлония, известно с най-голямата частна колекция от антична скулптура до момента, също е поръчвало произведения на изкуството, включително скулптурата Херкулес и Лихас (1812 г.), както казва Мацока, „вероятно най-великата творба на Антонио Канова“.

Изложбата изследва и мотивите, които са ръководили меценатите. Някои жадуват за лична слава, като Лоренцо де Медичи, чиито портрети и бюстове от художници като Пиетро Ториджано и Бронзино са изложени. Целта на други е да обогатят обществото чрез изкуство. Например, Андрю Мелън, който наследява банкова империя, започва да строи западното крило на Националната художествена галерия във Вашингтон през 1937 г.; след смъртта на патрона синът му дарява на музея около хиляда картини, включително произведения на Рафаел, Тициан и Клод Моне.

Мацока казва, че най-неочакваните открития са свързани с най-малко известните фигури. Френският банкер Евърхард Ябах се сдобива с колекциите на римското семейство Лудовизи и английския крал Чарлз I. Колекцията на Йоахим Хайнрих Вилхелм Вагнер, която наброява 262 произведения и е най-голямата частна колекция от модерно изкуство за времето си в Прусия, формира основата на Старата национална галерия в Берлин.

Изложбата се помещава в луксозна сграда, бивша централа на банка Commerciale Italiana (Comit). Днес това пространство е един от четирите музея от мрежата Gallerie d'Italia, създадена от банката Intesa Sanpaolo, за да покаже собствената си колекция. Основател на колекцията е Рафаеле Матиоли, широко известен като "банкер хуманист".

Той изиграва ключова роля в икономическия и културен ренесанс на Италия след Втората световна война и се бори за запазване на художественото наследство на страната. Освен всичко друго, той придобива Пиета Ронданини (1564) на Микеланджело за градската асамблея на Милано, за да предотврати износа й в Съединените щати. В допълнение, той активно подкрепя художници като Ренато Гутузо и Джорджо Моранди, купувайки произведения от тях и им поръчва да създават нови, както в личо качество, така и чрез банка.

Когато Comit се слива с други банки, за да формира Intesa Sanpaolo в края на 90-те години, колекцията от произведения на изкуството на Comit формира основата на колекцията, която сега е изложена в Gallerie d'Italia.