„Паралелни траектории“ се разгръща в трите зали на първия етаж на „Шипка“ №6, до 28 април. Представя последните непоказвани голямоформатни картини: цикъл „Процесии“, развитие на дългогодишния проект „Завръщане“; нови адаптирани в мащаба на пространството и значими за автора пластични инсталации: „Проходи“ и „Междинни полета – стълбите“; мултимедиен проект „Междинни полета – кула убежище“; обекти от цикъла „Биографично“; видеоинсталация „Думи във времето“; звукова инсталация „Процесия на звука“, създадена специално за изложбата от композитора Асен Аврамов.

Водеща идея на експозицията е да представи в едно пространство и в единодействие паралелните траектории на творческите търсения и реализации на автора, на вътрешното единство на артистичната позиция, независимо от смяната на пластически и концептуални подходи – фигурална картина, картината като обект, обект, пластическа инсталация, видео и мултимедия; звукова инсталация.

Изложба „Депо 80“ се откри в столичната галерия „Арте“, където ще може да бъде видяна до 21 април. Тя е съществена част от големия проект „Преминаване – траектории във времето“ по повод 70-годишнината на художника. Експозицията в „Арте“ е паралелна изложба, представена като времева ниша, депо-хранилище на 80-те години – началото на творческото развитие на автора, на неговите пластични, стилистични и тематични търсения.

Десетилетието на 80-те за Станислав Памукчиев започва с „търновския“ му период (до 1984 г.), характерен с неговия интерес към участта на „малкия“ човек, на симпатия и разпознаване в неговите житейски страсти, болки, надежди. Социалният критицизъм в тези картини се разминава с официализирания, бутафорен, исторически оптимизъм на онова време. В последвалото развитие социалната детерминираност на персонажите, на тяхната житейска несрета, постепенно извежда обобщението за несретата на самото съществуване. Човешката фигура, съблечена в своята екзистенциална голота и болка, стоически носи драмата на своята дуалистична природа.

80-те за художника са период на много интензивна работа. Пластическите експерименти, рисунъчната деформация и експресията на формата, плътната живописна, магмена повърхност, тъмният колорит въплъщават и правят видими напреженията и драмата в човешкото битие. Нарисуваните персонажи са на предела на своята телесна, емоционална и духовна ранимост. Оставени са в болката на своята участ, приели са да я срещнат и да възнегодуват. Хора в изпитанието на повседневното си битуване, изправени пред бездната на непрогледнотос някакво неясно метафизично очакване.

Стоицизмът и достойнството в разкриването и приемането на екзистенциалната драма активират съпричастие, споделена болка, но и усилие, воля за защита на човешкото, въставане срещу парализиращата детерминираност и трескаво търсене на смисъл и спасение. Затова 80-те години за Станислав Памукчиев са изпълнени с хуманен патос.

Проф. Станислав Памукчиев има над 80 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Носител е на 12 национални и международни награди, между които Национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, Национална награда за живопис „Захари Зограф“, Голямата награда на Международното триенале за живопис, София, и др.