През последните години Рут снима по време на случайни или нарочни пътувания. Тя често предварително проучва своите обекти, издирва ги, друг път импровизира в странни ситуации, водена от интуиция. Не се плаши от скъсяването на дистанцията, от това да насочи камерата си към лицата на непознати. Да започне разговор. Тя не режисира и не нагласява кадрите – животът е този, който подрежда образите, обясняват от екипа на галерията. 

„От моя списък с неща, които винаги съм искала да направя, но не съм имала време (или смелост) да постигна. Майка ми казва, че съм взела микрофон и фотоапарат на бебешкия си прощъпулник. История, в която, честно казано, сериозно се съмнявам. Въпреки това страстта ми към фотографията е почти толкова дълга, колкото и тази към музиката. След миналогодишното фиаско около един паметник реших, че искам (занапред) да споделям гледната си точка не пред обектива, а зад него. През последните 10 години събирах истории и снимки и за първи път споделям някои от тях благодарение на моите скъпи приятели от галерия Credo Bonum. Ще се радвам да се видим там“, пише Рут Колева в личния си профил във Фейсбук, припомняйки за предизвикалата много критики своя фотосесия на Паметника на трите поколения в Перущица, посветен на жертвите на Априлското въстание, Септемврийското въстание от 1923 г. и антифашисткото движение преди 9 септември 1944 г.

В нейната изложба “Дис/Хармонии” кадрите са заснети с цифров и аналогов апарат. Те са избрани сред многото не заради екзотиката на непознатата дестинация (Виетнам, Америка, Мексико, Япония и др.), а защото в тях Рут е разпознала смисъл и връзка, намерила е странни аналогии между различни визуални елементи. Нейната фотография е пропита с чувство за хумор и усет към скрития ежедневен абсурд.

В експозицията са включени фотографски серии на спящи пътници в японското метро, на деца в естествената им среда, било то сред джунглите на Лаос и Виетнам, в комуна в Дания, или в ромската махала в Сливен. Пъстри хора, участващи в прайд или просто ходещи по улиците на Ню Йорк. Част от тези персонажи са нарочно търсени и пресъздадени след внимателно проучване. Така се е родил например кадърът на виатнамски музикант без очи. Образът му свидетелства за последствията след употребата на химически оръжия във войната във Виетнам, разказват организаторите на изложбата.

Личната история на Колева с фотографията започва през 2004-та. Тогава тя е на 15 години и търси начин да получи достъп зад сцената на музикални събития. След години, във връзка с образованието си по специалност “Медии и комуникации” в Нидерландия, тя използва фотографията, за да разкаже за социални явления, които привличат вниманието й. 

Рут Колева запечатва лицата на обикновенните хора в привидно ежедневни ситуации. Зад тях е скрит проницателен психологически анализ. Сякаш самата тя успява да види смисъла на житейската ситуация отвъд снимката, да я разбере и да достигне до онова, което е най-важното, до човека. Подобно на една истинска ренесансова личност, тя търси човека и вярва в него.