Вечерта започна с продажба на произведения с единствен собственик от колекцията на покойния директор от музикалната индустрия Мо Остин (1927-2022), която беше последвана от вечерна продажба на съвременно изкуство от различни собственици. Разбита на части, колекцията на Остин реализира 104,8 млн. долара(123,7 млн. долара с данъците), близо до долната граница на очакванията на Сотбис преди продажбата от 103,3 млн. долара до 155,3 млн. долара, докато продажбата на съвременно изкуство спечели 258,1 млн. долара (303,1 млн. долара с данъците), което не достига оценката на аукционната къща от 272,1 до 378,7 милиона долара (оценките не отразяват данъците на купувача).

Еквивалентния търг на Кристис на 11 май, съчетаващ специална продажба на произведения от имението на издателския магнат С. И. Нюхаус и търг с множество собственици на изкуство от 20-ти век, донесе общо 426,6 милиона долара (506,5 милиона долара с данъците).

Търгът за Остин започна с експресионистичната картина „Безплатни игри за Май, 2015“ на Сесили Браун, която достигна 5,5 милиона долара (6,7 милиона долара с данъците) срещу предварителна оценка от 3 до 5 милиона долара. Следващата партида, пикантната работа на Уилем де Кунинг на хартия „Две фигури“ (1946-47), беше изтъргувана на 4,8 милиона долара (5,8 милиона долара с данъци), малко по-малко от най-ниската очаквана оценка от 5 милиона долара.

Невероятната звезда сред произведенията от имението на Остин бе редкият Магрит „L’Empire des lumières“ (1951). Остин придобива картината от колегата си магнат в развлекателния бизнес Дейвид Гефен през 1979 г. за неразкрита цена, но в момент, когато най-високата цена на търга за художника е била под 250 000 долара. Тя донесе 36,5 милиона долара (42,2 милиона долара с данъците) срещу оценка от 35 до 55 милиона долара. Картината беше продадена на неидентифициран наддавач по телефона, какъвто беше случаят с повечето партиди от вечерта.

Второто произведение на Магрит „Surrealist mountain landscape with trompe l’oeil shattered glass Le Domaine d’Arnheim“ (1949), бе продадено за 16,2 милиона долара (18,9 милиона долара с данъците), при прдварителна оценка от 15-25 милиона долара. Остин, който представляваше музикални легенди от Франк Синатра до Джими Хендрикс, придобива на частно картината отново от Гефен през 1990 г.

Въпреки че не е толкова известна и скъпо продадена като картината на Жан-Мишел Баскиа за 67,1 милиона долара, която мина под чука при големия съперник Кристис в понеделник вечерта, богато символичната „Лунна гледка“ (1984) взе 9,1 милиона долара (10,7 милиона долара с данъците) срещу предварителна продажбена оценка от 7 до 10 милиона долара. Преди това картината се намира в колекцията на Ели Броуд и бива продадена на частно на Остин през 2010 г. Същият наддавач купува и „L’Empire des lumières“ на Баскиа и Магрит.

Надрасканата с графити абстракция „Untitled“ (1962) на Си Туомбли бе продадена за 10 милиона долара (11,8 милиона долара с данъци), доста под най-ниската оценка от 14 милиона долара. Мащабният градски пейзаж на Пабло Пикасо от Мужен „Paysage“ (1965), реализира 6,5 милиона долара (7,8 милиона долара с данъци), малко под най-ниската оценка от 7 милиона долара. А възвишената абстрактна експресионистична композиция „Untitled“ (1958) на Джоан Мичъл направи 6,8 милиона долара (8,1 милиона долара с данъците) срещу оценка от 7 до 10 милиона долара.

Поетичният „Портрет на Y.D.“ от Аршил Горки (1945) достигна 2,1 милиона долара (2,5 милиона долара с данъците), доста под най-ниската си оценка от 3 милиона долара. Самоличността на Y.D. подлежи на дебат, като потенциално се отнася до сестрата на Марсел Дюшан - Ивон или близкия приятел музикант на художника Йеновк дер Хагопян. Последно е продадена на търг през май 1987 г. за 520 000 долара. Остин го придобива на частно от дилъра от Лос Анджелис Дейвид Тункл през 2006.

Продажбите на Остин доведоха до това, че само една творба да остане непродадена и отнема близо час, за да бъдат изпратени 15 лота.

По-голямата и определено по-разнообразна разпродажба на съвременно изкуство, която последва (след 25-минутна пауза), започна с акварел и мастило на Пикасо с размерите на пощенска картичка от неокласическия период на художника, „Saltimbanque accoudé“ (1922), който беше продаден за 1,2 милиона долара ( 1,5 милиона с данъците), точно в рамките на предварителната му оценка от 1 до 1,5 милиона долара. Търгът бързо се насочва към по-големи произведения на по-високи ценови точки със светещата „Untitled“ (1959) на Марк Ротко, който донася 3,8 милиона долара (4,6 милиона долара с данъците), малко по-малко от най-ниската оценка от 4 милиона долара.

Рядко присъстващ на вечерни търгове и подобен на Вермеер е „Интериор“ на датския майстор Вилхелм Хамершой. “Музикалната стая, Strandgade 30” (1907) е продадена за рекордните 7,6 милиона долара (9,1 милиона долара с данъците), повече от удвояване на най-ниската оценка от 3 милиона долара. Блестящият езерен пейзаж на Климт, „Insel im Attersee“ (Остров в Атерзее) (1901- 02), бе най-добрият лот, който беше продаден на японски участник в наддаването по телефона за 46 милиона долара (53,1 милиона долара с данците), резултат напълно в съответствие с непубликуваната оценка на аукционната къща от около 45 милиона долара.

Произведения на американски художници също бяха сред обявените на търг, включително огряната от слънцето селска гледка на Едуард Хопър „Cobb's Barns, South Truro“ (1930-33). Картината беше продадена за 6 милиона долара (7,2 милиона долара с данъците), което не достигна долната граница на предварителната оценка от 8 милиона долара въпреки институционалния й произход. Тя също така е заемана за известно време в Белия дом по време на президентството на Барак Обама.

Обратно на френска земя, флоралният натюрморт на Пол Гоген „Nature morte avec pivoines de chine et mandoline (1885)“ е предложен от колекцията Ambroise Vollard (известен френски търговец), след като бе върнат на наследниците му през февруари. Той реализира 8,8 милиона долара(10,4 милиона долара с таксите) срещу предварителна оценка от 10 до 15 милиона долара. Произведението отива при неназован участник в търга по телефона от Азия, според Сотбис.

От същия период „Jardin devant le Mas Debray“ (1887) на Винсент ван Гог беше продаден за 20 милиона долара (23,3 милиона долара с данъците). Късният Пикасо „Femme nue couchée jouant jouant avec un chat“ (1964), направи 19,5 милиона долара (21,2 милиона долара с данъци), малко под най-ниската оценка от 20 милиона долара. За последно картината на Пикасо е била продадена в Кристис в Лондон през юли 1998 г. за 1,1 милиона паунда. Нетните приходи от продажбата му отиват в Art of Giving, благотворителната организация за изкуство и медицински изследвания на колекционерите Ян и Мария Манети Шрем.

Яркият „Femme au chapeau jaune (Dora Maar)“ (1939) на Пикасо донесе 13,5 милиона долара (15,8 милиона долара с данъците) срещу предварителна оценка от 15 до 20 милиона долара.

От сравнително малкото скулптури, които се предлагат, изящният бронзов идол на Алберто Джакомети „Femme Leoni“, датиращ от 1960 г., беше продаден за 24,5 милиона долара (28,4 милиона долара с данъците)