Националната галерия притежава около 250 произведения на живописеца, дарени на българската държава от неговия син Светослав Рьорих в края на 70-те, когато творчеството и философската му доктрина са обект на особен интерес от страна на Людмила Живкова. В настоящата изложба са включени 30 пейзажа, които отвеждат зрителя до места, чиято мистика и тайнственост са видими за духовно просветените. Според някои наблюдатели картините му имат хипнотично излъчване.

Николай Рьорих е роден в Санкт Петербург в семейство на заможен нотариус. Живял е по цял свят чак до смъртта си в Химачал Прадеш, Индия. Освен дипломиран художник той е  и дипломиран адвокат. Дипломната му работа е високо оценена и от самия Лев Толстой. Интересите му са както в областта на науката и изкуството, така и в сферата на окултното и хипнозата, особено популярни преди революцията в Русия. 1917 г. заварва художника на лечение във Финландия, когато тя затваря границата си с Русия и Рьорих заедно със семейството си е лишен от възможността да се завърне в родината. През 1919 г. той получава покана от Швеция и осъществява изложби в редица скандинавски градове. През есента на същата година по покана на именития театрален и балетен импресарио Сергей Дягилев прави в Лондон сценографиите на руски опери по музика на Модест Мусоргски и Александър Бородин.

Рьорих е самоотвержен защитник на каузата за запазване на изкуството и архитектурата по време на война. Няколко пъти е номиниран за Нобелова награда. Сред неоспоримите му заслуги е инициирането на Pax Cultura – Договор за охрана на художествените и научни учреждения и исторически паметници (Treaty on the Protection of Artistic and Scientific Institutions and Historic Monuments – The Roerich Pact). Този договор за закрила на паметниците на културата е подписан на 15 април 1935 г. във Вашингтон, в кабинета на президента на САЩ Франклин Рузвелт, от представители на всички държави членки на Панамериканския съюз. Той предвижда обектите, над които се развява Знамето на мира – музеи, университети, архитектурни паметници и др., да бъдат зачитани като международна неутрална територия в защита на културното наследство по време на война.

В Индия, където с кратки прекъсвания живее от 20-те години, Николай Рьорих се запознава лично с много известни индийски философи, учени, писатели, обществени дейци. Там художникът работи над серията си картини „Хималаи“, състояща се от над 2000 платна. За Рьорих планинският свят е неизчерпаем източник на вдъхновение.

След края на Втората световна война художникът за пореден път моли за виза за връщане в Съветския съюз, но на 13 декември 1947 г. умира, без да дочака поредния отказ.