Новаторството е неотделимо от духовните възгледи на Васил Иванов – поклонник на Христос, Айнщайн и Кант, ерудит,  цигулар, философ,  реалист и мистик, последовател на Петър Дънов. Той се занимава с астрология. Изкушен е от хиромантията – приятелят му Иван Филчев си спомня,  че много хора са въздъхвали с облекчение, след като Васил им е гледал на ръка. Въобще дарбата на ясновидец също е сред многото, дадени му от Бога. Той е толкова чувствителен към вибрациите на вселената, че дори предусеща земетресенията Живее в дървена барака в квартал „Изгрев“ - изолиран, свръхконцентриран в творчеството си, макар че е женен за балерина, една от най-ефектните жени в София.

Респектиращата по своя философски смисъл, културна стойност, социални и емоционални послания е творческата способност на автора, за когото Любомир Левчев казва: „Той не търсеше славата, а я имаше“. През 1962 година Петър Увалиев коментира по Би Би Си, че българинът е единственото лице на модерното ни изкуство на Запад.  „Може да е случайност, провидение или заслуга – нека други да отсъдят това. Но фактът си е факт: Васил Иванов си остава единственият български художник, чието име се връща с необичайна редовност в колоните на английския печат“, не се колебае Увалиев. 

И въпреки че през 70-те от СБХ го поставят в графата на „вредните, обърканите и сивите“, той прави изложби буквално из целия свят - от Москва до Мелбърн, от Будапеща до Бейрут, от Триест до Токио. Легендарният пианист Юри Буков, негов стар приятел, му помага, за да работи във Франция и Швейцария между 1971 и 1974-а. А човекът, който успява да издейства „извеждането“ на художника от България, е Венелин Коцев. Професорът от Оксфорд Ерик Нютон пише в „Гардиън“ за „особената изтънченост на тогава напълно неизвестния на Запад български художник“.  Луи Арагон, Шагал и Пикасо гледат графики на Васил Иванов, занесени в редакцията на „Летр франсез“ от киноведа Георги Стоянов-Бигор.  Но въпреки пълната подкрепа от събратята интелектуалци из Европа, художникът  се завръща от Франция напълно сринат в тежко психологическо състояние.

„Животът на артиста тече паралелно на реалността. Дели ги само една стъпка. Най-трудната“, пише Васил Иванов.