Луиз Буржоа – Белведере, Виена (22 септември 2023 г. – 28 януари 2024 г.)

Представени в бароковите галерии на Долен Белведере, картините на Луиз Буржоа от 40-те години на миналия век ще бъдат поставени в диалог със селекция от скулптури, инсталации, рисунки и щампи от всички периоди от легендарната й кариера. Изложбата е първият път, когато тези картини ще бъдат изложени заедно в Европа, и това е първата голяма изложба на работата на Буржоа във Виена.

Марина Абрамович – Кралска академия, Лондон (23 септември – 10 декември 2023 г.)

В първата голяма изложба на Абрамович в Обединеното кралство са обединени творби, обхващащи нейната 50-годишна кариера. Курирана в тясно сътрудничество с художничката, изложбата ще предложи на посетителите онзи вид интензивна физическа среща, с която тя е станала известна. Абрамович ще участва в програмата от разговори и събития около изложбата.

Франс Халс – Национална галерия, Лондон (30 септември 2023 г. – 21 януари 2024 г.)

Една от най-известните картини в света „Смеещ се кавалер“ на Франс Халс ще бъде дадена на заем за първи път през есента на 2023 г. Портретът ще бъде основен акцент от изложба в Националната галерия, която ще бъде най-голямата, посветена на творчеството на художника през последните тридесет години.

Пикасо. Свещеното и светското – Museo Thyssen, Мадрид (4 октомври 2023 г. – 14 януари 2024 г.)

Изложбата включва около тридесет творби, които ще бъдат изложени в три зали на първия етаж на музея. Произведения на Пикасо, принадлежащи на музея, и различни заеми от Националния музей на Пикасо в Париж и други колекционери и институции ще бъдат в диалог с картини на Ел Греко, Рубенс, Сурбаран, Ван дер Хамен, Делакроа, скулптура на Педро де Мена и гравюри на Гоя.

Гоя на Мунк – Музей на Мунк, Осло (28 октомври 2023 г. – 11 февруари 2024 г.)

Тази изложба демонстрира как изкуството на Гоя е преоткрито и изложено в края на 19 век, което позволява на Едвард Мунк и неговите артистични съвременници да бъдат изложени на влиянието на вселената на Гоя. Рисунките, картините и отпечатъците на Мунк нямат за цел да претендират за пряка връзка между двамата художници, а действат като напомняне, че изследването на по-мрачната, мистична, гротескна страна на човечеството е мания, споделяна от художници от всички периоди.