12-години съдебни дела и дискусии костваха завръщането на картината „Портрет на Уоли” на Егон Шиле във Виена и „удоволствието” тя да бъде придружена с етикет „Открадната от нацистки агент”. Всъщност признанието за кражбата отне много повече време и създаде трудности на съдиите, отколкото физическото притежание на уникалната творба.

 

Допреди 12 години шедьовърът бил собственост на Музея Леополд. Институцията притежавала дълго време безпрепятсвено творбата, за която платил $ 19 млн. Всичко започнало, когато от „Леополд” „наивно” се съгласили творбата да бъде предоставена за три седмици на Музея на еврейското наследство в Долен Манхатън. Трите седмици така и не свършили, а платното станало предмет на съдебни престрелки. Поне три пъти досега съдиите се съгласили да върнат картината на Австрия, но без признанието, че е била открадната от нацист.

 

От „Леополд” първоначално пледирали, че творбата никога не е била крадена. Това твърдение обаче било категорично отхвърлено още през 1997 от районния съдия Лорет Преска. Въпросът бил трансформиран в „знаела ли е управата на „Леополд” през септември 1997, когато плаща платното, че придобива крадена картина?”

Обвинението е, че еврейски дилър бил принуден да я подаде на безценица на нацистки колекционер преди повече от 50 години. Макар съдът да се произнасъл в полза на Австрия, федералните блокирали връщането на картината и делото се възобновявало няколко пъти. По време на делата платното участва в изложба в МОМА /Музея за модерно изкуство, Ню Йорк/. Всички предполагали, че „Портрет на Уоли” е струвал на „Леополд” някъде около $ 2 млн.

 

Музеят Лепоолд винаги е твърдял, че е придобил картината от легитимнти собственици срещу $ 19 млн. Как е стигнала творбата до тях не стана ясно, но едно е сигурно, според съдиите – след повече от 70 години покойният собственик на „Портрет на Уоли” е получил признанието, че работата му е била отнета насилствено.