Изложба живопис и рисунки на голямата българска художничка Анета Дръгушану се открива в столичната галерия „Арте“ на ул. „Бузлуджа“ 31 в понеделник, 30 октомври. В 18.00 ч. там ще бъде представена и монография-албум за творчеството на художничката, която на 86 години е сред доайените на родното изобразително изкуство и продължава активно да рисува. Автор и съставител (съвместно с галеристката Гергана Борисова) е изкуствоведът Галина Декова, която е включила и текстове на акад. Светлин Русев, проф. Станислав Памукчиев и други ерудити с мнения за създаденото от Анета Дръгушану. Експозицията с работите й може да бъде разгледана само в рамките на 4 дни – до 2 ноември включително.

Целия живот и всичките си вълнения Анета Дръгушану посвещава на изкуството, то е основното съдържание на ежедневието, което циркулира около моментите в ателието. С това присъствието ѝ е неотделимо от историята на българската живопис от втората половина на ХХ в. Със съпруга си – художника Георги Петров, тя споделя тази отдаденост: двамата живеят заедно в непрекъснато общуване с живописната материя.

През последните години и по-специално след голямата ретроспективна изложба в СБХ през 2017 г. художничката се превръща в своеобразна сензация и откритие за колекционерите и галеристите. Този засилен интерес в известен смисъл нарушава спокойния ѝ творчески оазис. „Въпреки това удивителното в изкуството ѝ остава този процес на пречистване и дестилиране на най-есенциалното в една лична, мотивирана и защитена образна система, и този процес тя не изоставя до днес. Като упорито повтарян експеримент всяка творба свидетелства за дълбока и искрена интенция (стремеж за осъществяване на някаква предварително замислена цел – б.р.), надживяваща конкретните обстоятелства на художественото занимание, несгодите или организационните структури, съпътстващи сложния творчески път на повечето български художници от периода“, пише за Анета Дръгушану изкуствоведът Галина Декова.

„Автономният картинен свят и пластическите открития на Анета Дръгушану определят нейното значимо присъствие в новата българска живопис, определят активното ѝ участие в процесите на развитие и осъществяване на силна вълна на осъвременяване  в изкуството от 70-те, 80-те, 90-те години, в динамичното усвояване на езикови форми от модерното изкуство и тяхното интегриране в пластовете на културната традиция“, коментира проф. Станислав Памукчиев.

Творчеството на Анета Дръгушану съхранява архетипна и духовна памет, съкровена връзка с дългата предмодерна култура, обяснява той. В изкуството ѝ  има импулс за реактивиране, ново осъзнаване на дълбоката обвързаност с Голямото митологично време и с паметта за прародителите – обвързаност със съдържания, които по нашите земи още топлят със своята първична сила и енергия, още осъзнаваме като нещо свое, което базисно ни определя, което познаваме като родов белег на психична, духовна и културна принадлежност. „В своя зрял и късен период Анета Дръгушану извежда докрай тази позиция, ревниво я отстоява като нещо устойчиво, дълбоко същностно, иманентно присъщо, което ще ни съхрани в дългото време. Ще ни опази в ускоренията на съвременния свръхтехнологизиран и информационно задръстен свят с неговата илюзорна, подменена представа за успех и щастие“, обобщава проф. Памукчиев.

Анета Дръгушану е родена на 29 октомври 1937 г. в с. Поточ, окръг Нямц, Румъния. В периода 1957-1963 следва специалност „Живопис“ в Художествената академия „Николае Григореску“ в Букурещ. Дипломира се при световноизвестния румънски художник проф. Корнелиу Баба. През 1963-та Анета се установява в България със съпруга си художника Георги Петров, също ученик на проф. Корнелиу Баба. Има близо 25 самостоятелни изложби в България през годините, както и участия в множество групови – в Румъния, Гърция, Полша, Австрия, Германия, Холандия, Монголия, Египет, Индия, Русия, Украйна, Великобритания, Франция, Италия. Дръгушану е лауреат на множество отличия, сред които орден „Кирил и Методий“, „Златен век“ от Министерство на културата, награда за рисунка на името на Илия Бешков, награда от международния конкурс „Балкански художници“ и др. През 2014 г. получава Националната награда за живопис „Захарий Зограф“ на СБХ, а през 2018 г. – тази на името на Владимир Димитров-Майстора.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.