Демонологията или Логиката на Призрачното е темата на новата изложба - изкуствоведско изследване на галерията в Баркли, САЩ, съобщава artdaily.

 

Това е първата изложба, която представя визуалното изкуство като част от Демонологията. От произведенията могат да се видят различни теми: непознатото „тук” или липсата на „тук”, спомен и копнеж, преходно съществуване, проявяване на демончното, аура, възпяване на материята, прозрачност на психиката.

 

Терминът Демонология е използван  за първи път от френския философ Жак Дерида, който визира марксистката мисъл в посткомунистическата ера. След лекцията му през 1993 идеята е широко дискутирана във филисофски и политически кръгове и повлиява на развитието и създаването на редица жанрове в електронната музика.

Изложбата по странен начин съчетава съвременни произведения с други творби от музейната колекция и се получава едно богато миксиране на жанрове и стилове и периоди. Макар артистите, включени в термина "демонология" да не са непременно част от едно общо движение, когато се подредят заедно, между творбите им се получава странен резонанс и единомислие, твърдят организаторите от музея. Произведенията боравят с архаична образност, стилове и техники, които събуждат мистерия, несигурност неизразими страхове незадоволени копнежи.

 

За самия Дерида демонологията е философия на историята която разстройва обикновената прогресия на времето. Според тази теория настоящето е едновременно „обсебено” от миналото и бъдещето.

 

За петнадесет години, откакто Дерида за първи път използва този термин демонологията е възприета и използвана и от британския музикален критик Симон Рейнолдс за описанието на повторенията на познати мелодии в електронна музика създадена главно от артисти във Великобритания. Те манипулират класически записи, библиотечна музика или следвоенни популярни песни, за да извикат у публиката една еуфорична представа за някакво въображемо бъдеще. Музиката има едно невъзможно качество, загатвайки за някаква, приличаща на сън близост,мелодията става меланхолична и неясна – трудно съчетание между антично и модерно.