В крайна сметка журито определи наградите - Златен лъв за най-добро национално участие на Австралия:

Художникът Арчи Мур работи месеци наред, за да нарисува с тебешир монументално родословно дърво на Първите нации (коренните народи от континента). По този начин 65 000 години история (както записана в архивите, така и изгубена) са изписани на тъмните стени, както и на тавана, карайки зрителите да попълнят празните места и да се вгледат в присъщата крехкост на този печален архив. Тази инсталация се откроява със своята силна естетика, лиризъм и призив за споделена загуба за затворено минало. Със своя "инвентар" от хиляди имена, Мур предлага и искрица възможност за възстановяване.

Малката, но мощна, инсталацията на Дорунтина Кастрати се отнася до феминизирания индустриален труд и износването на телата на работещите жени. Позовавайки се както на ореховите черупки във фабрично произведения локум и на медицинските части, използвани за заместване на коленете на работниците, които правят тези сладкиши, елегантните скулптури на Кастрати канят зрителите да взаимодействат с тях. Вибриращ звуков пейзаж преминава през пода, резонирайки както в костите ни, така и като ехо на по-голяма арена на феминисткия активизъм.

Колективът Maori Mataaho създава светеща тъкана структура от ремъци, които поетично кръстосват пространството на галерията. Позовавайки се на матрилинейните традиции на текстила със своята подобна на утроба люлка, инсталацията е едновременно космология и подслон. Нейният впечатляващ мащаб е постижение на инженерството, което може да е направено само от колективната сила и креативноста на групата. 

Карима Ашаду с нейния видеоклип Machine Boys и свързаната с него месингова скулптура, „Венец“, преобръща предрасъдъците, свързани с пола, относно погледа и това, което се смята за правилно да се забелязва. С вдъхновяваща интимност тя улавя уязвимостта на млади мъже от аграрния север на Нигерия, които са мигрирали в Лагос и в крайна сметка карат нелегални таксита мотоциклети. Нейният феминистки фотообектив е изключително чувствителен, улавящ субкултурния опит на мотористите, както и тяхната икономическа несигурност. Майсторски редактиран, за да извлече, но и фино да критикува представянето на мъжествеността на показ, нейното чувствено внимание към повърхностите на машина, плът и плат разкрива маргиналното съществуване на модела.

Самия Халаби е дългогодишен художник, учител и активист, който журито желае да удостои със специално споменаване. Нейната великолепно предадена модернистична картина в „Nucleo Storico“ на Foreigners Everywhere, озаглавена „Черното е красиво“, внушава не само суверенитета на въображението, но и важността на глобалната солидарност.

La Chola Poblete се занимава с историите на колониалното представителство от гледна точка на транскоренното население. Нейното многовалентно изкуство - включително акварел, текстил и фотография - се съпротивлява на "екзотизацията" на жените от коренното население.