7 художници от различни поколения и всички краища на страната се събраха в обща изложба, посветена на Копривщица. Техните произведения могат да се видят от 31 юли до 31 август в Палавеевите къщи. През месец май авторите прекараха една седмица на пленер в Копривщица.  Събитието се организира от столичната галерия „Сезони” и община Копривщица за четвърта поредна година и носи заглавието "Пролетни води".

„Темата за българското, природата, фолклора винаги ме е вълнувала – каза Дарина Янева, една от участничките в събитието. – Но в Копривщица бях изключително изненадана да открия, че това място и съхранило всички традиции и е останало изключително живо”.

Дарина Янева представя в изложбата акварели с български девойки с красиви черти, хармонично преплетени с традиционни одежди и лирично „залюлени” от ритъма на балканската мелодия.

Когато погледне картините на Надежда Кутева  (също участник в пленера) човек се чувства щастлив, че живее точно на тези географски ширини, че гази тази трева и го грее точно това слънце. Нейните копривщински интериори и улици улавят излъчването на мястото, пренасят го в сложни цветове и образуват една нова живописна хармония.

Нейната ученичка Евелина Величкова пък се концентрира върху детайлите – купичка за сладко, чаша, захарница, предметите, които, подобно на романите на Пруст, съхраняват миналото и носят силата да извикат у нас забравени спомени.

Времето застива не само в Копривщица, но и в пейзажите на Михаела Иванова. Простанствата в нейните картини съдържат едно невидимо човешко присъствие, ние не виждаме фигурите на хората, но чувстваме, че те са „някъде там”.

Миналото и настоящето преливат едно в друго в акварелите и колажите на Иван Димов. Един от най-лиричните български художници е създал и специална серия, „Да се завърнеш в бащината къща”, посветена на Димчо Дебелянов.

Люсиен Димитров се представя със скулптури и живописни произведения. Цветните му пластики, макар и неголеми носят една монументалност, подобаваща за българския дух и Копривщица. Благодарение на силното му чувство за пространство неговите картини ни напомнят, че Копривщица е един архитектурнен феномен.

Румен Манолов също е посветил своята живописна енергия на сложната и уникална архитектура на мястото. Творбите му са едно съзерцание на сградите, те ни пренасят там във вечерния час, когато слънцето е залязло, но светлината му още огрява еркерите и живописните възрожденски фасади,  а техните ръбове са „облизани” в неочаквани за нашия фолклор лилави и виолетови тонове.