Директорът на Лувъра, Лорънс дьо Кар, призна пред френския Сенат, че музеят е претърпял „ужасен провал“, след драматичния обир на коронните бижута в неделя. Тя заяви, че е предложила оставката си — предложение, което е било отхвърлено от министъра на културата.

Обирът се случи в светлата част на деня — крадците проникнаха в галерия „Аполо“ в Лувъра с кран-платформа, влязоха през прозорец и за по-малко от седем минути взеха бижута на стойност около 88 милиона евро. Това става само месеци след като служители на музея излязоха на стачка, предупреждавайки за хроничен недостиг на персонал и ресурси за сигурност - "твърде малко очи за твърде много зали", предаде The Associated Press.

Общо осем безценни кралски бижута са откраднати от престъпниците: брошки, диадеми и колиета с диаманти и перли от времето на Луи XIV и на Френската империя през 19 век. Историческите бижута са били изложени в две от витрините на галерията „Аполон”.

Сред тях са още колие с осем сапфира и 631 диаманта, принадлежало на кралиците Мари-Амели и Ортанс. Освен това - медальон с 32 смарагда и 1138 диаманта, принадлежал на Мари-Луиз, втората съпруга на Наполеон Бонапарт. Съществува риск „някои от диамантите да бъдат продадени на пазара поотделно, което би затруднило значително възстановяването на бижутата“, заяви пред вестник „Le Parisien“ експерт, запознат с разследването.

В показанията си дьо Кар посочи, че музеят е имал сериозен недостиг на охранителни камери по периметъра, а редица слабости в сигурността са се проявили по време на обира.

Това не е първият път, когато най-известният музей в света се оказва сцена на криминален сюжет. През 1911 г. бивш служител – Винченцо Перуджа – открадва самата Мона Лиза, скривайки я под сакото си. Две години по-късно шедьовърът е върнат, но именно кражбата превръща картината в глобална икона. 

Перуджа е италиански дребен престъпник, който се премества в Париж през 1908 г. Там започва работа като работник в Лувъра, монтирайки защитни стъклени кутии върху картините. Това му дава достъп до най-ценните произведения и му позволява да научи как се охраняват. 

Първоначално той се надява да я продаде на богат колекционер, но след като новината за кражбата обикаля света и полицията предлага голяма награда, разбира, че това ще е невъзможно. Скрива картината в сандък с двойно дъно и я държи там две години.

През 1913 г. Перуджа решава да я продаде на антикваря Алфредо Джери във Флоренция, използвайки фалшивото име Леонардо Винченцо. Джери веднага се усъмнява и кани директора на галерията Уфици, за да потвърди автентичността. След като я удостоверяват, двамата преструвайки се, че приемат сделката, извикват полицията.

Картината е върната в Лувъра, където и до днес се излага. Перуджа е арестуван, но твърди, че е откраднал шедьовъра, за да върне италианското му наследство в родината. Иронично, именно неговото престъпление превръща "Мона Лиза" в световна знаменитост.

През 1998 г. изчезва и платното Le Chemin de Sèvres на Жан-Батист Камий Коро, както и няколко антични артефакта – събития, които водят до първите сериозни реформи в охраната на музея. За съжаление картината никога повече не е видяна.