

Журито на 61-вото издание подаде колективна оставка малко преди откриването на събитието. Решението предизвика скандал и променя начина, по който ще бъдат раздадени наградите „Златен лъв“. Само дни след обявяването им на 22 април, членовете на журито публикуваха позиция, в която заявиха, че няма да разглеждат национални павилиони на държави, обвинени от Международния наказателен съд в престъпления срещу човечеството. Около седмица по-късно последва и оставката подадена от петчленния международен състав, ръководен от Соланж Оливейра Фаркс, заедно със Зоуи Бът, Елвира Дянгани Осе, Марта Кузма и Джована Запери. В кратко изявление, публикувано в социалните мрежи, те посочват, че се оттеглят „в съответствие с нашата декларация за намерения“.
Журито на La Biennale di Venezia се назначава от организационния борд на биеналето и има ключова роля да определи носителите на „Златните лъвове“ — най-престижните отличия в рамките на изложението. Съставът обикновено включва международно признати куратори, преподаватели и директори на музеи, за да се гарантира глобален и институционален баланс при оценката на националните павилиони и основната изложба. След колективната оставка на настоящото жури обаче системата за награждаване е променена. Организаторите обявиха, че традиционните „Златни лъвове“ няма да бъдат присъждани от жури в този формат, а ще бъдат заменени с две отличия, определяни чрез гласуване на посетителите — за най-добро участие в основната изложба и за най-добър национален павилион.
Тазгодишното издание ще бъде открито по план в началото на май 2026 г., като предварителните дни за професионалната публика започват няколко дни преди официалното откриване. В първата седмица традиционно се провеждат прес прегледи и откривания на националните павилиони, а в следващите месеци изложбата остава отворена за широката публика. България също участва с национален павилион, проектът е озаглавен „The Federation of Minor Practices“ и е куриран от Мартинa Йорданова, като е конструиран като „фикционна изследователска лаборатория“, която обединява видео работи и интерактивна среда. Посетителите се поставят в сценарии на избор и взаимодействие, чрез които проектът изследва възможни социални и политически бъдеща и ролята на изкуството като инструмент за мислене за обществени модели.
Националната художествена академия отбелязва 130 години от основаването си с две изложби
Третото издание на Sofia Art Fair събира автори от 16 държави този уикенд в София
Най-голямата досега изложба на покойната Яйои Кусама превзема музея „Стеделийк“
Art Basel 2026: произведенията, които колекционерите чакаха да видят
Четвърто издание на проекта „Изложби на дипломираните от НХА – Випуск 2026“ Добавете коментар

