50 произведения, пропагандиращи социализма,светлото бъдеще представя галерия „Сезони” в изложба, посветена на изкуството от тоталитарно време. Експозицията се открива на 4 ноември и е по идея на Борис Бекяров и Стоян Тонев.
За втори път столичната галерия събира на едно място произведения от тоталитарната епоха, създадени не само у нас, но и из братските републики – Куба, ГДР и Северна Корея, където това изкуство все още процъфтява.
В експозицията могат да се видят както произведения на големите имена на българското изкуство като Стоян Венев, Иван Ненов, Златка Дъбова, Кирил Шиваров, Васка Емануилова, така и творби на абсолютни самодейци, за да се стигне до истински естетически „ширпотреб”, в който идеалите бяха пресъздавани.
„Именно в този тип продукция най-добре и най-директно се снемат изискванията на времето” – пише Иван Маразов в предговора към изложбата. Защото „научният подход към изкуството на отминалите епохи предполага да се търсят критериите за качество, присъщи за самите епохи. Не е редно да подхождаме към наследството на миналото с нашите разбирания, изисквания и оценки” – обяснява проф. Маразов.
С изложбата галерия „Сезони” напомня, че тази епоха все още не е достатъчно изследвана от специалистите.
Пропагандното изкуство, разбира се, не е откритие на социализма. С него са се ползвали властниците в античността, църквата в средновековието и т.н. Но пропагандата в социалистическо е вече доста амбициозно и широко понятие - съвсем не е посветена само на стабилизиране на държавата – става ясно от изложбата. Освен купищата лица на вождове – предимно Ленин и Димитров, създавани за нуждите на учреждения, агитпунктове, класни стаи, цяла серия от произведения пропагандира машините, техническия прогрес, новите заводи и най-вече – борбата с узурпаторите и идеологическата диверсия. Изкуството е призвано освен това да събуди в сърцата на хората съчувствие към страдащите от войната във Виетнам, апардхейда в Африка и прочие.
Стоян Венев е представен в експозицията с произведение, изпълнено в типичния за него леко ироничен стил макар че става дума за сериозно събитие – двама народни герои се готвят да разбият на пух и прах цяла армия от агресори.
Иван Ненов от своя страна е нарисувал завод, а Златка Дъбова – портрет на Ленин.
В изложбата изключително сериозно място е отделено на плаката – като главен „рупор” на прогресивните идеи и като изкуство, което стига до всички кътчета на родината. Плакатите, включени в експозицията всъщност показват едно доста модерно виждане за формата и знака – произведенията далеч надхвърлят границите на социалистическия реализъм и си приличат с него единствено дотолкова, доколкото се наричат „изкуство за народа”. Но, американският попарт, изобретен доста след социалистическия също е изкуство народа.
Вероятно напълно заслужено Георги Димитров заема една голяма част от произведенията на изкуството от това време. Той е човекът от народа . Независимо дали е изобразен сред селяните или сред децата, той винаги е една глава по-едър от всички.
„Тази изложба е важна не само защото ни представя нагледно характеристиките на един отминал етап от развитието на нашето изкуство, но и защото ни дава оценъчна перспективата за структурално идентични идеологизирани прояви на псевдоизкуството днес. Актуализацията на процеси и похвати от миналото е в зависимост от нуждите на настоящето. Сега тя може да се провежда вече с други средства, но типологично повтаря идеологемите от тоталитарните времена, когато „Аз” заместваше „Ние” – пише проф. Маразов.