Икони и стенописи на най-прославеният руски иконописец, канонизиран от църквата през 1988г. за преподобен ще бъдат представени в Третяковската галерия в Москва. Темата на събитието е „Подвиг към иконописта” и се организира по повод 650-тия юбилей на легендарния художник. Изложбата е в сила в периода 21 декември – 27 февруари 2011г.

Тя ще представи на многобройното, но изключително по своето качество творчество на Андрей Рубльов. Проекта се организира съвместно с Централният музей на древноруската култура и изкуство, носещ неговото име, който ще предостави икони и фрагменти от стенописи изографисани от именития майстор. Андрей Рубльов живее през XIV – XV век (около 1360г. – 1430г.) в Русия. Творчеството му се свързва с изписването на църквата „Благовещенския събор” на Московския Кремъл (стенописите не са запазени), както и с фреските от катедралния храм „Успенски събор” във Владимир, единствения датиран паметник, свързан с името му (1408г.). Андрей Рубльов третира иконописта с ново, възвишено разбиране за духовната красота, което според някои изследователи е повлияно от гръцкия иконописец Теофан Грек, работещ по същото време в Гърция и Русия. Този маниер на работа изкристализира при изписването на най-значителната композиция „Страшния съд” в „Успенски събор”. Традиционно изписваната като страшна сцена на ужас е третирана като тържество на Божията милост над човешките прегрешения.

Андрей Рубльов създава множество икони, познати ни от многочисленото им репродуциране. Една от най-прославените и емблематични за неговото творчество е иконата „Старозаветна троица”, създадена за Троице-Сергиевата лавра, в околностите на Москва, но днес е собственост на Третяковската галерия. Други произведения на преп. Андрей Рубльов са „Владимирската икона” на Пресвета Богородица, създадена за иконостаса на Успенския събор в град Владимир, както и запазените образи от т.нар. деисусния чин ( „Дейсис” в превод означава моление), на иконостаса от храма „Успенския събор” в Звениград, от който най-известия е благородния образ на Христос. 

Името му остава за поколенията като нарицателно за великите дейци на културата с които Русия е дарила света.