На 19 февруари 2011г. в Музеят за изящни изкуства Сан Франциско- „de Young” се откри  експозиция, представяща произведения на изкуството - дело на една от най-старите цивилизации в света - тази на олмеките. Изложбата носи името „Олеките - Колосални шедьоври от древно Мексико”.

Културата на олмеките е най-древната мезоамериканска култура. Тя е съществувала в районите на днешните мексикански щати Веракрус и Табаско. Първите данни за живот на олмеките по тези места са от около 2000 год. пр. Хр. Те се установяват край Мексиканския залив по протежението на Атлантическото крайбрежие и от около 1500 год. пр. Хр. създават свои селища, обединени около град Тамоанчан (в района на днешния щат Веракрус). Тамаончан означава “Мястото на Облачния Змей”. Най-старият култов център на олмеките, обаче е в района на днешния град Сан Лоренцо (от 1400 до 900 г. пр. Хр.). Около 1400 г. пр. Хр.  столицата на олмеките се установява в селището Ла Вента. Градът е конституиран около голяма пирамида, тя е центърът на комплекс от ритуални съоръжения. В района на Сан Лоренцо и Ла Вента са намерени основните находки, по които се съди за облика на олмекската култура. Тук са намерени колосалните глави (с височина до около 3 м, с тегло до 30-40 т), направени от камък (базалт), стели с изображения и с йероглифи, руини от култови съоръжения, керамични фигури, статуетки от нефрит и др. Други средища на тази култура са Сан Андрес и по-късните Трес Сапотес, Лагуна де Лос Серос и Лас Лимас.

Названието „олмеки“ означава „каучукови хора“. Това име е на езика науатл и им е дадено от ацтеките. То се отнася за онези  хора,  които добиват каучук от дървото Castilla elastica – практика, която ацтеките усвояват и която е известна от 1600 г. пр. Хр. По-свободна интерпретация на названието е „хора от Олман“, - от страната на каучуковите дървета. Културата бива наричана още „Тамаончан“ - по названието на първото култово средище на олмеките. „Темоцелом“ е друго название, което може да се срещне в литературата, то означава „паст на ягуар“ и всъщност, изразява синтезирано основна религиозна насоченост на олмеките.

Главното, почитано от тях, божество е с антропоморфни и зооморфни черти – Ягуарочовек. Символиката на божествения ягуар в мезоамериканската култура е многопластова и търпи промени. Обичайно ягуарочовекът се смята за хтонично божество. При олмеките, обаче той съчетава в себе си както хтонични характеристики, така и белезите на небесно божество. Преди всичко, следва да се има предвид почитането на ягуара от олмеките като древен прародител. Според собствения им генеалогичен мит те произлизат от баща-божествен ягуар и земна майка. В изображенията митичният ягуар изразява сила и страховитост, а човешките му черти изразяват мъдрост. Той въплъщава едновременно живота и смъртта. „Краят“ на олмекската култура – 400 г. пр. Хр. - се обозначава само условно. Това е времето, когато основните култови средища са напуснати по неизвестни причини. 

Изложбата „Олеките - Колосални шедьоври от древно Мексико” в Музея за изящни изкуства Сан Франциско- „de Young” ще продължи до 8 май 2011г.