От 10 март до 23 март 2011г. Галерия „Сезони” вдига завесите на една пиеса, представяща дълбоко интимния творчески процес на създаването на едно произведение на изкуството. Авторката Ива Владимирова разчупва традиционната представa за живописна изложба. Експозицията ще представи не само завършени живописни платна, но ще разкрие и етапите, през които преминава едно произведение от момента на неговото замисляне до крайния резултат. Картината, наречена „Феникс”, е главно действащо лице в пиесата, която представя Ива Владимирова.  Обикновено зрителят вижда тази страна на живописта, която му показва художникът – едно завършено, рамкирано и подписано произведение на изкуството. Но под стъклото не може да се види, през какви етапи е преминал творческият процес. Какъв е бил замисълът, скицата, настъпилите промени с нанасянето на всяка една мазка и колебанията, които авторът преживява в течение на създаването. Ива Владимирова поставя акцент именно на това. Театрална пиеса, в която играят първообразът и вдъхновението, първоначалната идея и крайният резултат, творческата Муза и  Времето, като неизменен свидетел и участник. Тук в тази пиеса - изложба участва активно и зрителят. От една страна, гледащ през очите на художника, изпитващ неговите емоции и търсения, а от друга - с право на избор. Избор кое е финалното произведение. Дали е съгласен с подхода и избора на самата Ива или би посочил друг етап от създаването на картината,  като най-добър, заслужаващ да носи призванието „завършено произведение на изкуството”.

Историята на произведението „Феникс” е дълга. Започва от пленер в месността „Горски Котър” в Хърватска, когато Ива Владимирова е била силно впечатлена от живописния пейзаж и е създала две керамични произведения, покрити с цветна глазура. Това са и „родителите” на картината „Феникс”. След като се завръща в България, художничката започва работа  върху живописната картина.  В изложбата представя историческите слоеве, етапите, през които е преминал процесът на създаване, запечатани под формата на фотоси.

Ива Владимирова акцентира не толкова върху произведението като реален предмет, а по-скоро насочва вниманието към действието, процеса. Живописта като вид изкуство е устойчива във времето, докато театралната постановка е мимолетна. Определянето на настоящата изложба, именно като театрална пиеса, загатва за тази необратима, но съществена част – акта на създаването.Въпросът за времето, за вечността и преходността, за трудностите на творческото търсене, за оригинала и копието, всичко това въвлича посетителя и го превръща в участник, герой в интимен театър на идеи и решения.