„Не мога да си го обясня. Всички мои скулптури накрая се оказват един сантиметър високи. Още едно докосване и хоп! – статуята изчезва”
Алберто Джакомети
Алберто Джакомети е един от скулпторите, които представят облика на модернизма, а също и артистът, при който виждането се е превърнало в основен теоретичен проблем. Тази пролет музеят, в чиято колекция се намират едни от най-ключовите произведения и колекции в Европа - Kunsthaus в Цюрих ще представи изложба, посветена на Алберто Джакомети – мъжът, който променя разбиранията ни не само за скулптурата, но и за света. „Изкуството на виждането” е изложба, която провокира не само любителите на изкуство, но и много от професионалистите, защото повдига един от вечните въпроси, свързани с изкуството – този за „виждането” и възприятието.
Виждането е проблем в изкуството, който пряко засяга както формалните, така и иманентните стойности на произведението. Условно, през различните епохи „виждането” рефлектира върху изкуството, като се ценят различни възприятия за реалността. Примери за това можем да открием в цялата история на изкуството, като най-голямо значение на самия акт на „виждането” започва да се отдава в края на ХIX век – с епохата на научните открития, свързани с теорията за цветовете, фотографията и импресионистите. При Алберто Джакомети, обаче „виждането” придобива по-различни стойности, като то се свързва с начина, по който той иска да възприема света, пречупен през дълбокия психологизъм на неговото творчество. Kрайният резултат е изкуство, подчинено не на природните закони, а на вътрешните – изкуство, „видяно” не с очите, а с душата на художника и представящо не позиращия модел, а самия него.
Алберто Джакомети е роден в Швейцария, като музеят Kunsthaus в Цюрих притежава най-богатата колекция в света от негови произведения. Заминава да учи в Париж през 1922г. в ателието на ученик на Огюст Роден, като неговото изкуство се свързва главно с течението на сюрреализма. Той се превръща в един от най-сложните и задълбочени художници на ХХ век и произведенията му са били предмет на анализ не само от изкуствоведи, но и от философи и психолози. Неговите скулптури са едни от най-забележителните и разпознаваеми – болезнено слаби, деформирани, издължени и много често крачещи към неизвестното. В годините между двете световни войни Джакомети се отдава на скулптурата, като развива своя изразен език. За свои модели избира предимно близки до него хора и роднини. Това, което го свързва със сюрреализма, е именно виждането – сюрреалистите са тези, които отделят най-голямо внимание на реалността и възприятието ни за нея и именно те провокират изследванията на Джакомети в тази насока – към изследването на „виждането”, но предимно като ментално състояние. Това, което той се опитва да пресъздаде посредством медиума на скулптурата, е внезапното появяване на човек, видян от далечно разстояние, водещо до изтъняване и аморфизация, вследствие на феномена на „виждането”. В този период той създава предимно малки по размер скулптури, които в периода след Втората световна война, до неговата смърт през 1966г., той увеличава, но колкото по-големи стават, в толкова по-изтънени се превръщат, като карат зрителя да си задава многобройни въпроси, свързани не само със съдбата на скулптурата, но и със съществуването ни в този свят.
Изложбата ще бъде открита на 11-ти март, като ще продължи до 22-ри май 2011г. На нея ще бъдат представени над 100 негови скулптури, живописни произведения, рисунки и графики, които ще представят възможно най-цялостно неговото творчество, посветено на психологическия процес на „виждането”, изразено в материал.
Днес Джакомети е един от най-скъпо продаваните художници, като неговата скулптура “ L'Homme Qui Marche I” беше продадена за рекордните £65 млн. на аукцион на Сотбис през февруари 2010г.
Белведере отбелязва 300 години Франц Антон Маулберч
Musée d’Orsay чества 150 години импресионизъм
Първата самостоятелна изложба във Великобритания на италианския дизайнер Енцо Мари се открива в Музея на дизайна
Кете Колвиц: Енергия и драма в музея Щадел
Добавете коментар