През март английската столица ще обърне внимание на изкуството на един от бащите на френското рококо – Антоан Вато. „Художникът на галантни сцени”,  както често е наричан, остава в историята не само със своите живописни платна, изобразяващи живота на френската аристокрация, но и със своите рисунки – несравними по изящество и финес. Кралската академия в Лондон ще представи една от най-цялостните изложби с рисунки на Антоан Вато, която ще бъде и първата за британската публика.

Антоан Вато живее по времето на управлението на Луи XIV – време,  когато за френската аристокрация и буржоазия в света не съществува нищо, освен непрестанно забавление, приеми и разходки в парка. Животът за тях се превръща във вечен празник. Въпреки това, Антоан Вато изобразява всички тези сцени с известна доза меланхолия и отегченост – признак за това, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Един от най-известните му произведения са посветени на „Комедия дел Арте”, „Жил”, „Отпътуване за остров Китера”(острова на любовта и рожденото място на Венера). Въпреки че, произведенията на Вато представят фриволния живот на аристокрацията, той никога не е имал патрон от това съсловие. Неговите купувачи са хора от буржоазията, банкери и търговци. Въпреки че, много от неговите рисунки са подготвителни за по-големи произведения, изпълнени с маслени бои, за него рисунката си остава самостоятелен вид изкуство. Никога преди или след него тя не е била толкова ефирна, фина и елегантна – създадена сякаш не с молив, а с въздишка. Той има множество последователи, но нито един от тях не успява да се докосне до неговото изящество или да пресъздаде духа на неговото време – епоха, която света дълго ще помни.

Антоан Вато е много високо ценен и за техниката на рисуване, която използва- отначало използва червена креда, но впоследствие започва да си служи с така наречената „техника на трите креди” (trois crayons technique). Той я довежда до съвършенство, като умело балансира между черно, бяло и червено. Много рядко използва молив или туш. Вато е почитан, не само от художниците на рококо, но и от френските импресионисти, които се възхищават от умелото използване на цвета и начина, по който нанася щрихите. След неговата смърт през 1721г. са публикувани като офорти над 300 от неговите рисунки в три тома. Сред неговите последователи са Франсоа Буше и Жан-Оноре Фрагонар.

Изложбата ще бъде открита на 12-ти март и ще продължи до 5-ти юни 2011г. На нея ще бъдат представени над 80 от неговите най-прочути рисунки. Те ще бъдат подредени в хронологичен ред, така че, зрителят ще може сам да проследи еволюцията на неговия стил.