На 2 май Helly Nahmad Gallery, Ню Йорк, ще представи на вниманието на зрителите една изключително атрактивна съвместна изложба на Хаим Сутин и Френсис Бейкън. Куратори на експозицията са Морис Тъкман и Ести Дъноу.
Изложбата ще представи избрани произведения на двамата художници, като творбите са предотстъпени с любезното съдействие на частни колекционери и престижни музеи, като музея Метрополитън, Музея за модерно изкуство-Ню Йорк, Тейт Модърн-Лондон, центъра “Жорж Помпиду”-Париж, “Албертина”-Виена и други.
Най-често Хаим Сутин е определян като руски художник от еврейски произход, експресионист от парижката школа. Това определение, обаче е твърде тясно за художник от ранга на Сутин. Първоначално той започва да рисува под влиянието на големите майстори на европейската живопис като Рембранд, Шарден, Курбе. Усвоил традицията, с течение на времето художникът си изгражда свой собствен, индивидуален маниер на работа. Той си позволява смели експерименти с цвета, формата, композицията. Обектът, подбуждащ творческото въображение на Сутин, може да бъде както красиво женско лице, така и месото на одрано животно.
Новаторското изкуство на Хаим Сутин оказва изключително голямо влияние върху модерната европейска живопис от първата половина на 20 век, но то има и директно отражение върху съвременното изкуство. Историците на изкуството и художествените критици свързват неговото влияние със зародилия се в следвоенно време в САЩ абстрактен експресионизъм. Една от водещите фигури на това направление в изкуството-Вилем де Кунинг споделя, че Хаим Сутин е неговият “любим художник”.
Връзката между Хаим Сутин и Френсис Бейкън е сложна и изключително интересна. Бейкън е сред най-известните и влиятелни съвременни творци. Още приживе той е обявен за “най-великия английски художник”.
Художникът споделя многократно, че един от поводите да се занимава с изкуство е творчеството на Хаим Сутин. Бейкън е на мнение, че трябва да се върнеш към традицията и техниката от миналото, но да я счупиш, преобърнеш и евентуално да я преоткриеш. Според Бейкън, картините на Сутин отварят всички възможни усещания, които е в състояние да изпита един човек. Труповете, болката, смъртта са основен обект на вдъхновение и за двамата художници. Картините им изобилстват от деформирани тела на хора и животни. Бейкън винаги рисува върху негрундирано, необработено платно, за да създаде усещане за непосредственост и естественост. Споделя, че иска картините му да изглеждат сякаш човешко същество е минало през тях, оставяйки следа от присъствие, също както охлювът оставя своята слуз.
Случайността в творческия процес – това е тема, поставена на дневен ред в изкуството от Хаим Сутин. Тази тема заляга в основите на абстрактния експресионизъм, но тя е определяща и за творчеството на Френсис Бейкън. Според него, картината е полуконтролиран инцидент, който зависи от шанса, от нервната система, от съзнателната и несъзнателната част на човека и от много други фактори.
Чрез оригиналното кураторско решение - да бъдат съпоставени картини на двамата автори, пред зрителя се разкриват неподозирани аспекти и взаимовръзки. Изложбата представя изкуството като еволюция на идеи, като надграждане на творчески инвенции.
Тази изключително интересна изложба може да бъде видяна в изложбените зали на Helly Nahmad Gallery, Ню Йорк, до 18 юни.
Белведере отбелязва 300 години Франц Антон Маулберч
Musée d’Orsay чества 150 години импресионизъм
Първата самостоятелна изложба във Великобритания на италианския дизайнер Енцо Мари се открива в Музея на дизайна
Кете Колвиц: Енергия и драма в музея Щадел
Добавете коментар