Националният археологически институт с музей при БАН показва 97 паметници с древни надписи в изложбата "Еграпса. Скрипси. Аз писах". Артефактите са показани в 19 витрини, 8 постера с множество цветни фотоса и обяснителни текстове към тях. Изложбата е част от програмата на ХХІІ Конгрес по византинистика, който ще се проведе в София от 22 до 27 август 2011 г.

През август 2006 г. в Лондон Софийският университет "Св. Климент Охридски" бе избран за домакин на 22-рия  Международен конгрес за византийски изследвания. 

Конгресът, под надслов "Византия без граници",  ще се състои от 22 до 27 август 2011 г. под егидата на президента на Република България.

България е била домакин на четвъртия Международен конгрес в София през 1934 г., на който е било взето решението за учредяване на Международната асоциация по византинистика.

С временната експозиция в Националния археологически институт с музей при БАН се прави опит да се запълни една празнина в познанието на хората за писмеността по българските земи, за характерните исторически извори, сравнително непознати за широката публика, но с доказана стойност за нашата история и култура. Надписите са изпълнени върху камък, керамика, метал, дърво, тъкани и мазилка, злато и върху стенописи. Тяхното многообразие не може да се покаже само в оригинали, затова има представени преписи и фотографии. Сред паметниците от изложбата може да се видят средновековни надписи на гръцки, латински и български език. Изложени са печати, монети, пръстени-печати на български царе и велможи. От представените официални надписи се вижда, че царската институция от край време се е отъждествявала с държавата и с българщината изобщо. Според тогавашния човек грамотността е била повод за гордост и паметниците от Средновековието доказват, че пишещите хора са били значителен процент от различните слоеве на населението – като се започне от царя и се стига до гражданина; от патриарха до монаха и селянина. В изложбата е избегната хронологическата подредба на паметниците. Тя е структурирана в три раздела и те разказват историята на властта и църквата, на писмеността и културата и на писаното слово в човешкия бит.  Доц. д-р Коста Хаджиев, който се занимава с българска епиграфика и е куратор на изложбата,  казва: „Решихме да представим нещата така, че да се види всеобхватността на писмото. Затова изложбата е в четири раздела. Най-важният раздел, който носи най-много информация, е „Власт. Църква. Държава”. Показваме паметници, които имат изявено царско присъствие, на изявени люде от Средновековието. Другият раздел е „Писменост”, с който показваме какво значение има писмеността за хората, за тяхната грамотност. Третият отдел е „Бит и писменост”. Накрая показваме рисунки, които в някои случаи са неделима част от културата на Средновековна България”.