Реставрация на уникалната българска църква „Свети Стефан" започва до месец в Истанбул, информират турски медии. Начинанието ще струва около 1,2 милиона евро и ще се финансира от истанбулската община и окръжната администрация.
Проектът, одобрен единодушно от общинските съветници в истанбулския парламент, предвижда да се извърши специално изследване на носещата конструкция на църквата за отстраняване на повредите по нея.
При реставрационните дейности ще бъдат подновени извитите части на покрива, както и ще се отстранят повредите на основния корпус, поради които има отклонения на стълбищата, мраморните постаменти и други основни елементи в църквата.
Ще бъдат почистени и замърсените и потъмнели части на конструкцията отвътре и отвън със специални химикали, липсващите орнаменти ще бъдат подновени с точни копия, ще бъдат обновени и външните части на църковния комплекс.  „Свети Стефан“, известна още като Желязната църква е православна българска църква в Истанбул, Турция, построена  от 500 тона готови железни елементи.

Това  е единствената православна желязна църква, както  и единственият християнски храм край Босфора с позлатен купол. Църквата е трикорабна базилика, с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария.

Храмът е създаден в края на 19 век и струва на българската държава над 1 млн. франка. През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български църковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.

На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи свой храм в Цариград. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер. Дотогава тя не е строила железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки - на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена. Стилът на интериора има ар нуво влияние - първият пример за ар нуво в Истанбул. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година - празника Рождество Богородично. Храмът е посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

Църквата е претърпявала различни реставрации през определени периоди. Последната цялостна реставрация е била извършена през 1991 година, но геотехническите проблеми и податливостта към риска от корозия, въпреки предупрежденията на специалистите, не са били отстранени.
Най-големият проблем на уникалната сграда е свличането в посока към Златния рог и щетите, нанесени от корозията.
Във вътрешната част на църквата не се констатират щети и деформации, но във външната част има напуквания в основите между плочата и стените на сградата.