Съкровището на Сан Дженаро се намира в италианския град Неапол. То се съхранява в специален музей, разположен в Капелата - във вътрешността на градската катедрала. Съкровището стои недокосвано от векове, то никога не е било разграбвано от  крадци, нито е финансирало войни. При нападенията си, дори самият Наполеон - известен като опустошител на всички земи, до които се е докоснал с армията си, не само че не посяга към съкровището, но даже прибавя към него дарохранителница от злато, сребро и скъпоценни камъни, изработена с изключително майсторство и изящност.  Съкровището на покровителя на Неапол - Сан Дженаро е признато за най-скъпото в света. Това за пореден път бе потвърдено преди месеци от екип историци, гемолози и изкуствоведи. В продължение на 3 години те са анализирали под купола на музея диаманти, сапфири, рубини и перли, стигайки до извода, че колекцията наистина няма съперници по своята стойност. Реликвите на Сан Дженаро наскоро бяха изложени в експозиция, обхващаща 7 от музейните структури в града и проследяваща цели 7 века дарителство. Короновани особи, папи, благороднически фамилии (Бурбон, Бонапарт, Савоя), знаменити личности и обикновени хора са дали своята лепта към това ценно наследство, което днес не принадлежи на църквата, както би могло да се предположи, а на самия град – Неапол. От 21 610 експоната, които съставят съкровището, бяха изложени 150 безценни артефакти, някои от които се показват за пръв път пред публика. „Това са изключителни образци на ювелирното изкуство – обяснява Чиро Паолило, един от най-големите световни експерти по бижута и шеф на екипа, провел увлекателното научно разследване. – "Анализирахме със специална техника множество старинни документи и над 15 000 скъпоценни камъка. Върнахме се повече от 400 години назад,  успявайки в много от случаите да стигнем до дарителите и да възстановим съдбата на тези шедьоври”. Според експертите най-скъпата огърлица в света е поръчана на златаря Микеле Дато през 1679 година – дар от династията на Бурбоните за бюста реликварий на светеца. През годините тя се е обогатявала с допълнителни елементи, дарени от европейски кралски дворове и вярващи. Резултатът е уникален предмет, който се състои от 13 масивни златни халки, покрит със 741 диаманта и 799 рубини и изумруди. Самият бюст реликварий е от 14-и век: той е знак за почитта на крал Шарл Втори Анжуйски към светеца и е направен от сребро, емайл и скъпи камъни от трима от най-известните майстори на епохата начело с Етиен Годфроа. Реликварият, в който се съхраняват капки от кръвта на Сан Дженаро, също е дарен от Шарл. Той е с форма на миниатюрна готическа катедрала от злато и сребро, а на върха му блести един от най-едрите изумруди в света. В течение на годините изящното изделие е доукрасено с още детайли, навярно принесени в дар от крал Робер Мъдрия. Между чудесата е и позлатена сребърна митра с монтирани 3326 диаманта,  198 изумруда и 168 рубина. Тя е крайъгълен камък на модерното бижутерско изкуство, защото в нея за пръв път камъните са оформени като „паве” и диамантите са изсечени на 58 фасети. Поръчано на майстора на сребро Матео Треля през 1713 година, произведението тогава е оцененo  на 20 хиляди дуката. Те са събрани чрез дарителство от народа, клира, занаятчиите, благородниците и дори от императора. През 1734 Карло Бурбонски дарява на светеца кръст с 13 диаманта и толкова рубина, а Фердинанд Четвърти –едва 10-годишен владетел, през 1761 дава златен потир със скъпоценни камъни, работа на прочутия бижутер Микеле Лофрано. Други два златни кръста идват от Каролина Австрийска през 1775 година (със 106 диаманта и 6 сапфира) и от Амалия дьо Бурбон през 1793 година (с 63 диаманта). Всички експонати са окомплектовани с оригинални документи за автентичност от историческия архив на Капелата на Сан Дженаро – те представляват редки пергаменти, които съдържат дори скиците на художниците, създали шедьоврите.