Атонският манастир „Великата лавра" е най-стария от 20-те обители в Света гора. Малко известен факт е, че външната галерия на една от църквите му е изписана от българин - големия възрожденски иконописец Захарий Зограф. Той изписва църквата за по-малко от година - от 1851 до 1852 г. Заедно с иконите, направени също за Света гора, това са последните произведения на майстора преди смъртта му, година по-късно. Малцина обаче, са имали възможността да зърнат последните стенописи на българския майстор.
Благодарение на ОББ и Американската фондация за България за първи път уникалните стенописи бяха професионално заснети. От 22 август фотосите ще бъдат достъпни за зрители на Моста на влюбените до НДК.
Захарий Христович Зограф е един от най-видните представители на Самоковската художествена школа. Роден е в Самоков и е син на Христо Димитров. Учи при своя брат Димитър Зограф, с когото по-късно работи заедно. Захарий Зограф притежава изключително голямо и разнообразно творчество и е един от малкото художници, които се осмеляват да внесат много нови елементи в каноничните църковни стенописи.
Най-известните му икони са тези в църквата „Св. Константин и Елена“ в Пловдив, „Св. Богородица“ в Копривщица, иконите от Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир, Зографския манастир и други. Най-известните му стенописи са в Бачковския манастир (параклиса и църквата „Св. Никола“), църквата на Рилския, Троянския и Преображенския манастир.
През 1850 година Захарий Зограф създава три стенописни автопортрета в Бачковския, Троянския и Рилския манастир. По-късно рисува и няколко ктиторски портрета. След като умира, той оставя след себе си голям брой скици, днес притежание на Националната художествена галерия, Института за изкуствознание при БАН, музея в Самоков.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар