Родена в Белград, Сърбия

1965-1970 – Учи в Художествена академия, Белград
1975-1988 – Работи заедно с Улай
1992-1995 – Професор в Художествена академия, Хамбург
1970-те – 2000 – изложби и пърформънси с Улай в Касел, Детройт, Амстердам, Берлин, Париж, Ню Йорк, Мюнхен, Лондон, Милано
1970-те – Марина прави пърформънси, акции, видеофилми с опасни и нараняващи инструменти, обекти и предмети, изследвайки усещането за физическа болка и психическа издръжливост – самоизтезанието, ритуална болка, пялото и Аз-съзнанието
1974 – В Неапол – „Ритъм О” – провокира и позволява на зрителите да се гаврят с нея – 6 часа измъчват разсъблеченото й наранено тяло с инструменти за удоволствие, болка, мъчение, дори зареден пистолет; поради сбиване на зрителите пърформънсът е прекратен

Заедно с Улай изследват проявите на пасивна агресия и болка и въпросите на архаичните култури
1977 – „Непроницаемости” – двамата голи, опрени на рамката на вратата, един срещу друг, публиката влиза през тесния отвор между телата им
1977 – „Връзка с времето” – статичен пърформънс: Марина и Улай физически със завързани коси, но с различна духовна индивидуалност – баланс между женското и мъжкото, идеята за даващия и за паразитиращия
1990-те – Интереси към китайската философия, култура, изкуство – изследвания върху Великата китайска стена. Самостоятелната работа на Марина след 1995 се занимава по-открито с балканските й корени. И двамата й родители са герои от войните в Югославия. В The Hero (2001) Марина изложи военните медали и сувенири на баща си. В Balkan Baroque (1997) тя остърга 1500 говежди кокала в една галерия, докато пееше югославски народни песни, които е научила като дете. В Balkan Erotic Epic (2005) многобройни артисти, облечени като стереотипни селскостопански труженици, постепенно бяха обхванати от сексуален бяс, докато жените не започнаха да търкат гърдите си, а мъжете буквално чукаха дупки в земята.

През 2005 Марина се зае с горещо дискутираната творба Seven Easy Pieces, в която пресъздаде класически пърформанси на Брус Науман, Вито Акончи, Вали Експорт, Джина Пейн и Йозеф Байс, заедно с нов пърформанс на собствената си скандална – дори по нейните стандарти – работа от 1975, Lips of Thomas. Явно именно тази работа беше искрата, която доведе до ретроспекцията в MoMA и The Artist Is Present. В допълнение към състезанието по гледане с Марина в MoMА бяха представени архивни видеозаписи, фотографии и обекти, както и група от млади изпълнители, които пресъздаваха много от работите на Марина – от периода на сътрудничество с Улай и след това. Кавърите и римейковете на Марина на стари творби с нови изпълнители са безпрецедентни в историята на изкуството на пърформанса. Пуристите се отнасят с подозрение към тях, но младите й почитатели, които не са били родени по време на оригиналните представления, са й благодарни за тях.
Пърформънси, акции, изследващи индивидуаното и колективното съзнание. Инсталации и обекти за медитация – камъни, кристали, дърво.

2005 – в Базел – тричасов спектакъл „Пиета” – Марина лежи гола със скелет

[Edit]