Любен Зидаров е български художник, график, илюстратор и живописец.

В изкуството си Любен Зидаров смесва смешното с тъжното, временното с вечното. Със своя типично Зидаровски хумор обогатява българската живопис от края на 70-те години до днес.  Художникът превръща ежедневието в забавни истории и случки.  Героите му са мъдри магарета, нахални гарги, бездомни кучета, досадни насекоми, дебели или кльощави курортистки, стреснати пенсионери, и всичко това на фона  изоставени лодки, шарени от боклуци и от трогателни амбиции.

Любен Христов Зидаров е роден е във Велико Търново през 1923 г. Завършва през 1948 г. Живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Илия Петров.

Работи като илюстратор на детските списания „Септемврийче“ (1948-1953), „Пламъче“ (1953-1958) и „Славейче“ (1958-1967). От 1967 до 1970 е главен художник на издателство „Народна младеж“. Автор е на илюстрациите в книги като „Приказки на Шехеразада“, „Български народни приказки“, „Подир сенките на облаците“ на Пейо Яворов, „Морското вълче“ на Майн Рид, „Том Сойер“ на Марк Твен, „Приказки“ на Ханс Кристиан Андерсен, „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов и други.

През 1970-те години е заместник-председател, а после и председател на Творческия фонд на СБХ. С неговото име се свързват "златните години" на Съюза на худжниците, когато касата на Съюза винаги е пълна. Затова, когато през  1996г. го избират за председател на СБХ всички се надяват да върне времето назад и организацията да процъфти отново. Остава председател  до 1999 г.

Награди: сребърен медал (1959) и златен медал (1965) от Международната изложба на книгата в Лайпциг, награда на ДКМС за изкуство и култура (1970), наградата „Борис Ангелушев“ на СБХ за илюстрация (1976), както и орден „Кирил и Методий“ — I степен през 1963 година.

Баща е на изкуствоведа Филип Зидаров.

[Edit]