Рафаел МИХАЙЛОВ /1902-1969/ е български художник, живописец.

Рафаел Михайлов е сред най-интересните и модерни наши живописци от първата половина на 20ти век. Създава плътна живопис в много малък формат /до 60 см/, в който синтезира различни художествени стилове.
Рафаел Михайлов не принадлежи на никоя художествена школа, има уникален стил, оппределен от някои изкуствоведи като метафизична живопис. Рафаел Михайлов изобразява всеки предмет използвайки художествения стил на епохата, в която предметът е създаден. По този начин всеки предмет си има собствено пространство и време, а всяка форма си има място. Рисува пейзажи, портрети и натюрморти.

Роден е на 15 март 1902 в Търново. Починал е на 20.X.1969 в София. Завършва (1934) Живопис в Художествената академия, София. Негови преподаватели са Ив. Ангелов, Харалампи Тачев, Дечко Узунов.
Първите му произведения са експресивни и колоритни акварели, изобразяващи природни пейзажи и композиции от селския живот: "Селски празник", "Пролет", "Къща в Пасарел", "Родопски овчари на Рожен" (1934, НХГ).
От 1935 до 1961 е учител в провинцията и София. Член на Дружеството на новите художници.
След 1934 Рафаел Михайлов се отдава на маслената живопис създава пейзажи, натюрморти и интериори. Картините му от този период са изтънчени и лирични: "Къща в Карлово" (1935), "Пейзаж" от с. Пасарел" (1936, НХГ), "Пейзаж" (1957, НХГ), "Есен край Княжево" (1960), "Лъвов мост" (1960). Други творби: "Автопортрет" (1950), "Септемврийско утро" (1959, НХГ), "Пейзаж от Търново", "Пейзаж от София", "Край канала" (1960), "Пейзаж при залез" (1961).
Рафаел Михайлов участва в Общите художествени изложби, реди самостоятелни изложби в София (1956, 1963, 1967). Негови творби притежават НХГ, СГХГ, ХГ в Пловдив, Търново, Бургас, Русе, Плевен, Варна, Враца, Сливен, частни колекции в страната и чужбина.

Пише поезия и през 1967 издава стихосбирката "Мигове". Рафаел Михайлов не обича светския шум и това е една от причините да не получи приживе полагащото му се признание.

 Рафаел Михайлов се смята за  родоначалник на т.нар. „метафизична живопис” - тенденция в европейското изкуство от 30-те – 40-те години. Целта е да се създаде живопис, която да е независима от времето. Нейната универсалност се състои не в представянето на бита и други подробности, които отвеждат към конкретна епоха. И по този начин звучи във всяко време силно. Рафаел Михайлов го търси по един съвременен начин, който се основава на няколко много прости теми и сюжети: пейзаж, натюрморт, много рядко композиция.Това е красива, плътна и много силна живопис, която винаги ще живее.
След Рафаел Михайлов в този стил работят Магда Абазова, Васил Бараков.

Литература: Максимилиян Киров, Художникът Рафаел Михайлов на 60 години, сп. Изкуство, 1963.

Димитър Грозданов, Откриване на изложба на Рафаел Михайлов

[Edit]