Петър ВЪЛЧЕВ (1905-1964) е български художник, живописец.
 

Петър Вълчев създава пейзажи, исторически композиции и портрети. Сред най-емблематичните му произведения е „Обетът на Левски” – събирателен и с мярка героизиран образ на Апостола, според изкуствоведите.

Петър Нинков ВЪЛЧЕВ е роден на 16 октомври 1905, село до Видин. Починал е на 27септември 1964, София. На 20 години въпреки селския си произход тръгва за Европа да учи рисуване. Завършва Живопис в Италия. Работи в областта - на портрета и пейзажа. Урежда самостоятелни изложби в Кула, Видин и София. Участва в ОХИ. Дълги години е художник в Народна библиотека "Кирил и Методий" в София, където оформя десетки изложби, посветени на българската и чуждестранна литература.

По-известни творби: "Братче и сестриче" (1935), "Селяни" (1938), "Панаир" (1938), "Къщата на Каблешков в Коприв¬щица" (1944), "Строеж на язовир "Искър" (1952). В периода от 1950 до 1963 рисува портрети: "Отец Паисий", "Васил Левски", "Христо Ботев", "Кирил и Методий", "Любен Каравелов" ".М. Д. Балабаиов" и др.

Източници: Енциклопедия на българските изобразителни изкуства, БАН, 1980

[Edit]