Eлисавета Консулова-Вазова е български художник, живописец. Прави първата самостоятелна изложба на жена-художник в България.
Елисавета Консулова-Вазова рисува в сходен на импресионистите стил, пленерен художник. Работи портрети и цветя. Бори се естетическата култура на жените.
Елисавета Георгиева Консулова е родена на 4 декември 1881 в Пловдив. Починала е на 29 август 1965 в София. Завършва Живопис в Рисувалното училище в София при Ярослав Вешин през 1902. Специализира портретна живопис в Академията на дружеството на жените-художнички в Мюнхен при проф. Х. Книр (1909-1910).
Рисува портрети на Добри Христов, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Александър Божинов.
Тя е един от авторите, които въвеждат пленерната живопис в България. Дори много от портретите й са създадени сред природата.
Елисавета Консулова-Вазова е сред майсторите на цветята: „Димитровчета”, „Невен”, „Полски букет”. Освен това оставя няколко голи женски тела и картини, пресъздаващи атмосфарата на градския живот у нас в началото на ХХ век.
Използва маслени бои, акварел и пастели.
Прави първата изложба на жена-художник в София през 1919. След това реди експозиции в Прага, Пилзен, Братислава.
Елисавета Консулова-Васова е сред основателите на Дружество Родно изкуство, сп. „Беседа”, „Дом и свят”. Нейната публика е българската жена, за чиято естетическа култура Консулова-Вазова се грижи в тези издания. Освен това пише статии за Моне, Вешин, Сеганин в специализирани издания като сп. „Изкуство”, в. „Ден”, и „Мир”.
Наградена с орден „Кирил и Методий” І степен 1961.
 

[Edit]