Никола Кожухаров е български художник, живописец

Представител на символизма в българското изкуство. Един от основоположниците на баталния и историческия жанр в българското изкуство. Живописта му се разделя на три периода – батални творби (като участник във войните), през 20-те и 30-те пресъздава народни приказки и песни, като и пейзажи. През третия си период, след 9 септември 1944 разработва исторически сюжети – „Симеон Велики”, „Залавянето на Васил Левски край Къкрина”.
 

Никола Атанасов Кожухаров е роден на 11 януари 1892 в Казанлък. Починал е на 1 юни 1971 в София. Завършва Живописе в Художественото индустриално училище София при проф. Иван Мърквичка и проф. Цено Тодоров през 1914. Същата година записва да учи в Академията за изящни изкуства в Париж при проф. Фернан Кормон. От 1924 е преподавател, от 1929 става професор по рисуване в Художествената академия. Участва в изложби от 1911 г. в България, Виена, Прага, Рим, Берлин.
От 1963 до 1967 е завеждащ кадетра във Висшия институт във Велико Търново.
През 1975 г. прави Юбилейна изложба в София заедно с Невена Кожухарова.
Работи в много жанрове, създава кавалетна и монументална живопис.
Митологически, батални картини, натюрморт.
Създава сценографиите за „Борислав” и „Към пропаст” на Иван Вазов (заедно с Димитър Гюдженов). Рисува завеси за Старозагорския театър и свободния театър в София.
Създава много портрети – на Иван Вазов, Автопортрет, Жената на художника и др.
 

Умира на 01.04.1971 г. в София.

[Edit]