Eлза ГОЕВА е български художник, живописец.
Създава фигурални композиции, портрети и пейзажи.

Елза Борисова Гоева е родена на 27 юли 1928 в село Болярово, Ямболски окръг През 1953 завършва Живопис във ВИИИ "Николай Павлович" /НХА/, София, при проф. Панайот Панайотов. Участва в ОХИ, окръжни изложби и изложби в чужбина - Москва, Букурещ, Прага, Анкара, Истанбул.
Прави десетки самостоятелни изложби.
По-известни творби: Учителка в помашко село" (1953), „Свиждане" (1957); портрети –„Ген. Владимир Заимов" (1967), "Никола Вапцаров" (1969), "Иван Загубански" (1970), "Лeнин" (1970), "Георги Димитров" (1972); пейзажи - "Църква в Райково" (1968), "Созопол - музеят" (1970), "Турция - декември" (1972), "Истанбул" (1971). Нейни творби се намират в НХГ, окръжни галерии и частни колекции.
Източник Енциклопедия на изобразителните изкуства в България

[Edit]