Иван Бояджиев е сред пионерите на модерното българско изкуство, които критиката на 20-те години поставя заедно с Иван Милев и Сирак Скитник. В творбите му са отразени декоративни тенденции, свързани с характерните особености на символизма и сецесиона. Работи активно в годините на своята младост.

Роден е 1894 г. в семейството на арх.Христо Бояджиев, в Бургас. През 1912-1915 г. следва в Държавното художествено-индустриално училище при проф. Борис Михайлов. По-късно, през 1919-1920 г. учи живопис в Берлинската художествена академия при проф. Валтер Кутан, а в годините 1921-1923 се прехвърля в Карлсруе, където се дипломира като архитект.

Следял е тенденциите в съвременното европейско изкуство. Автопортретът му от 1915 г. е предвестник на експресионизма в българската живопис. От 1916г. Бояджиев е в Школата за запасни офицери в Княжево, където се сприятелява с Гео Милев. Като студент в Германия участва в общи и организира самостоятелна изложба. В България е свързан с кръговете на художниците и през 1920г. показва картини в две изложби-на Дружеството на южнобългарските художници и на Дружеството на независимите художници.

Брат е на майката на известния български траколог, Александър Фол. Запазен е следният спомен за рода: „Христо Бояджиев е един от първите 10 архитекти в България. Завършва архитектура в Прага и след това още веднъж - в Дрезден. Построил е Транспортната болница в София, старата гимназия в Русе, вдига фамилна къща в София, която е разрушена при бомбардировките. С жена си Суса имат две деца - Вера и Иван Бояджиев, известния художник, един от първите наши импресионисти. Той учи архитектура и живопис в Карлсруе и - учудва ли се някой? - е прекрасен цигулар. В рода се помни любопитната случка, че при завръщането му от Германия баба Суса не го пуснала да влезе вкъщи, докато не пристигнала дипломата му по пощата.”
 

[Edit]