Портретът (фр. portrait - нося чертите) е живописно, скулптурно или графично изображение на човек (цяла фигура, бюст, глава) с предаване на индивидуалните му черти и емоционалното състояние, както и на характера и вътрешното съдържание на личността.
Съществува и сборен портрет - композиция с няколко образа, изписани съвместно, напр. семеен портрет, групов портрет.
Художниците рисуват и собствени портрети - автопортрет.
Вярната физическа и душевна характеристика е основа на реалистичното портретно изкуство. Предавайки исторически конкретния индивидуален образ, художникът реалист се стреми да долови типичното у него за дадена епоха, за обществена групировка и класа.
От древността и античността са останали предимно скулптурни портрети - бюстове и статуи. Първите открити досега портети са върху египетско-елинистични саркофази - фаюмски портрети I - III в). Портрети на императори (Юстиниан и Теодора) срещаме в мозайките на Равена (VI в.)и по¬-късно до XII в. във Византия.
В България в Боянската църква са изписани едни от най-хубавите портрети на Средновековието - на царската двойка, на севастократор Калоян и Десислава (1259).
Като кавалетна картина портретът се оформя през Ренесанса: Леонардо, Рафаел, Тициан, Веронезе, Ел Греко, Дюрер, Х. Холбайн, Л. Кранах.
През XVII и XVIII в. портретният жанр изживява своя разцвет: Рембранд, Ф. Халс, Веласкес, Рубенс, Ван Дайк, Ф. Шапен, Ж. Фуке, Ж. Клуе, Миняр, Риго, Депорт, Ж. ла Тур, Ж. Грьоз, Виже Льобрьон, Ф. Гоя.
През XIX в. портрет работят: Давид, П. Прюдон, Ж. Грос, Енгр, Верне, Рейнолдс, Гейнсбъру, Т. Лауренс, В. Каулбах, А. Фоербах, Ф. Ленбах, А. Менцел, В. Лайбл.
Известни съветски портретисти са А. Герасимов, И. Бродски, Б. Ефимов, М. Нестеров, Н. Андреев, П. Корин и др.
В модерното западно изкуство съществуват редица големи портретисти, които си служат с различни художествено-стилови похвати: Ван Гог, Пикасо, Матис, Кокошка, Модиляни и др. 
 Източници: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, БАН.