Георги Железаров (1897-1982) е български художник, живописец.
 

Георги Железаров е един от класиците на българската пейзажна живопис. Характерни са богатството на цветове и особената носталгия по минали времена.
Пейзажите му носят определени елементи и на романтизъм. Истински пленерист, той вътрешно се противопоставя на академичния реализъм и етнографски битовизъм, наложени от Мърквичка и Антон Митов. Изкуството му показва, че националната традиция може да се осмисли и без етнографски елементи, като се впише в модерния свят чрез средствата на импресионизма.

Георги Железаров е роден през 1897 г. в с. Марчево, Неврокопско. Починал е през 1982 г. в София. През 1918 г. завършва Графика в Художествената академия в София. В периода 1919 - 1921 работи като гравьор в Географски институт - София и посещава Алжир, Мароко, Тунис, Цариград, Флоренция, където рисува множество пейзажи и композиции. От 1929 до 1947 г. е хромолитограф в Държавна печатница. През 1920 г. става съосновател на Дружеството “Независими художници”.

Георги Железаров остава извън шума на модата, през целия си живот има само две самостоятелни изложби - в Неврокоп ппрез 1924 и в Държавната печатница (1942). През 1941 реди картини заедно с Иван Тричков (1941), която има небивал успех, но след 9 септември категорично отказва да участва в художествения живот на страната.
През 1997 г. в монография Вера Динова-Русева го нарича “Мълчаливецът”.
Едва след смъртта му (1982), със съдействието на сина му, наследниците и изкуствоведа Георги Тошев, се организират няколко изложби, които по своя успех се равняват на изложбата от 1941 г.

Тогава изкуствоведите в България си задават въпроса, защо един от основателите на Дружеството на независимите художници и участник още от 1920 г. в неговите изложби, след небивалия успех през 1941 г., изчезва от художествения живот и по-късно – от Съюза на българските художници? (Аксиния Джурова)
Никой все още не е отговорил.

Въпреки че не прави изложби, Георги Железаров рисува до края на живота си своите пейзажи и композиции на открито. Той е истински пленерист и ползва само естествена светлина.

Ученик на проф. Йозеф Питер, той е една крачка пред Ярослав Вешин, Иван Ангелов, Мърквичка от гледна точка на съвременнос звучене на платната му. Той е по-скоро в групата на Борис Денев и Никола Танев, Цено Тодоров.

[Редактирай]