Пенчо БАЛКАНСКИ  е български художник, фотограф, график и живописец.

Пенчо Балкански се изразява еднкво добре в няколко изобразителни жанра -  цветната литография, монотипия, фотография, живопис. Създава и декоративно-монументални произведения. Пенчо Балкански твори в областта на пейзажа, рисува живота на село, разработва и исторически сюжети.

Пенчо Тодоров БАЛКАНСКИ е роден на 26 януари 1908, с. Ломец, Ловеч. 

През 1923 година идва в София, осещава  Художествена академия и работи във фотографското ателие на брат си, а през 1930 открива първата си фото изложба с портрети на Цветана Табакова, Ран Босилек, Сашо Попoв и др. По-късно в фотографира Шаляпин, Вл. Димитров Майстора и др. Неговото фотоателие "Луна" е легенда и до днес. Пенчо Балкански е вдъхновен артист във всички жанрове, в които работи - живопис, графика, фотография. 

През 1936 Пенчо Балкански заминава за Виена където прави множество фотографски изложби. Планиранат обща изложба с Преслав Кършовски и Марио Жеков, която не се осъществява и в Palais Gluckselig излага само Пенчо Балкански.
Пенчо Бакански реди десетки изложби у нас и в чужбина, негови приятели са Давид Перец, Жорж Папазов, Васил Иванов, Найден Петков, Георги Велчев, Даниел Дечев, Мария Недкова и други.
 

Множество са изложбите на Балкански в страната и чужбина. Емблематична обаче остава онази в галерията на ул. “Раковски” 125 през 1958 година. Показаните творби са изключително интересни, далеч от стилистиката на социалистическия реализъм и плакатната сюжетност. Това не се харесва на тогавашната критика и изложбата е заклеймена като “формалистична”. От 50-те години датират и приятелствата на Пенчо Балкански с творците Марио Жеков, Данаил Дечев, Хосе Санча, Найден Петков и мн. др.
От живописната четка на автора през годините се раждат пейзажи от Балчик, Троян, Созопол, портрети на млади момичета, композиции с рибари, характерните композиции с декоративни елементи от българския фолклор.

През 1958 прави паметна изложба в галерията на ул. Раковски 125. Произведенията му са свободни, не се вписват в стилистиката на социалистическия реализъм и Пенчо Балкански е обявен за „формалист” и тотално отхвърлен от тогавашната критика.
През 60-те и 70-те реди  излжби във Виена, Париж - където среща свои стари приятели  - Давид Перец, Васил Иванов, Найден Петков, Дора Валие, Ваня Дечева. Участва в почти всички колективни изложби на СБХ у нас и чужбина.
През 1978 по случай  седемдесет годишният  си юбилей прави ретроспективна изложба включваща творби от последните три десетилетия. След това Пенчо Балкаски се насочва към историческия жанр и създава платна в големи формати. През 1983 отново прави Юбилейна изложба-  в залите на Шипка 6. 
Пенчо Балкански е починал през 1985 г. 

Негови произведения са притежание на държавни галерии, както и на много частни колекции в България, Европа и Съединените Щати.
 През 1996 г. негова изложба се открива в Софийската градска художествена галерия, през 2008 по случай 100 години от рождението му - в Троян.

 

 Негови творби се намират в НХГ, СГХГ и др. галерии в страната и чужбина.

Творби: литографии и монотипии "Априлско въстание" (1967, цикъл), "Райна Киягиия" (1968), "Освобождението на България" (1968, цикъл), "Троянска сватба" (1968), "Захарий Зограф в Троянския манастир" (1969). "Иван Асен" (1969), "Раздяла" (1973) и др. "Средновековна хроника" - стенопис в хотел "Ерма" - курорт "Златни пясъци" - (1965). Декоративно пано сграфито в хотел "Хемус", София (1969).
 

Награден с орден "Кирил и Метеодий" - І ст. (1968).
 

„Изпълнено с тишина и мъдро спокойствие, творчеството на Пенчо Балкански приобщава с магнетима на онова посточнно творческо бдение, претворявайки в изкуство, реалността, се превръща в частица от нея.”
Ани Владимирова за списание „Изкуство” — Август 19
 

Източници: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, БАН, 1980
Галерия Пенчо Балкански в София.

[Edit]