Aнна Соломон Крамер-Бехар е родена в Полша, град Хороденка, Полша (днес този град се нарича Городенка и от 1939 г. е в състава на Украйна) на 15 август 1889 г.
В семейството си е възпитавана на любов към изкуството, а родителите й са били в контакт с Микулай Чарнетски - роден също така в Хороденка, голям религиозен деец, осъден от НКВД на шест години строга каторга в Сибир, но освободен едва след единадесет години, прекарани по лагери.
Анна Крамер учи във Виена при проф. Християн Лудвиг Мартин и при проф. Жермон в Париж. Под влиянието на проф. Мартин младата студентка започва да посещава представления и концерти с атрибутите си за графика и да рисува по натура. Тъй като плочата е тъмна и осветлението не е естествено, тя залага на своя усет към натурата и композицията. Позната е на по-старите вече софиянци като постоянен посетител на концертите в зала „България”, където винаги е рисувала музикантите по натура. Има специфичен стил, в който всичко е посветено на движението, динамиката, първото и свежо усещане за натурата и нейното многообразие.
График, работила е главно в областта на сухата игла. Нейни самостоятелни изложби са се състояли в София през 1936 г., 1945г, 1972 г, и посмъртно - 1979 г.) Нейни творби се притежават от колекции у нас, в НХГ и редица галерии.
Един от първите майстори на модерния екслибрис у нас.
Умира на 25 септември 1976 г. в София.
През 1973 г. излиза монография за нейното творчество в издателство „Български художник” с автор, проф. Петър Чуховски.
Източници: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том I, 1980 г.
Записки от разговори с проф. Евтим Томов и проф. Петър Чуховски (архив на автора).