Роден е във Валенсия. От 1939 до 1944 година учи във Висшето училище за изящни изкуства, Сан Карлос, като същевременно се обучава и в ателието на своя баща. През 1949г. получава стипендия на Италианското правителство, за да продължи образованието си в Академията за изящни изкуства, Рим. Там се запознава с Марино Марини и Карло Кара. За пръв път посещава Париж през 1951, а следващата година, благодарение на стипендията от френското правителство се усъвършенства професионално в Екол де Бозар, Париж.
През 1954г. се среща с Макс Ернст във Венеция и с Лучо Фонтана в Милано; предприема пътешествие на мотор из Франция, Италия, Австрия, Германия, Белгия и Испания.
През 1957 г. получава стипендията „Граф Картахена" на Академията Сан Фернандо, Мадрид и тя му позволява да учи и в Градското висше училище за изящни изкуства, Хамбург.
Избран е за член на журито на единадесетото Триенале в Милано. Участва в екипа, който монтира Испанския павилион на ЕКСПО '58 в Брюксел.
От 1958 до 1960г. живее и работи в Хамбург. Създава първите си абстрактни скулптурни творби от стомана.
През 1961 г. заминава за САЩ със стипендия на фондация „Хенри Форд"; живее и работи в Ню Йорк; среща се с Александър Архипенко, Жак Липшиц, Александър Калдер и Луиз Невелсън.
Негово дело е стоманената врата за главния вход на Испанския павилион на Световното изложение, Ню Йорк през 1964 година. От следващата година живее и работи в Йоханесбург, Южна Африка.
През 1970 г. е гост на Стамперия д'Арте Дуеречи в Рим, където работи над серия офорти. Институтът за научни изследвания във Венецуела го кани да изработи две шестметрови скулптури за Музея на открито в Каракас (1975). През 1976 и 1980 година изда¬телство „Полиграфия", Барселона издава серия офорти на автора. Скулптурите на Амадео Габино от желязо, стомана, алуминий и бронз се възприемат като тотеми от двадесетия век, като „стълбове" на съвременната цивилизация.