АКАДЕМИЗЪМ, академично изкуство - направление в изобразителните изкуства, възникнало през 16ти век в академиите Италия. Академизмът се характеризира с догматично следване и прилагане на каноните на класическото и ренесансово изкуство в обучението по живопис - статуарна и тържествена композиция, условни пози и жестове, точен рису¬нък, традиционни ателийни цветове, свелосянка, избягване на пря¬ка слънчева светлина. Естетиката на академизма откъсва художника от заоби¬калнщата го действителност и от делничността и го насочва към смятани¬те за единствено достойни сюжети от от митологинта, древната история и портрети на героични и избрани лнчности. Днес Академизмът се изразява в изобразител¬ните похвати и средства. Той е си¬ноним на традиционно консервa¬тивно и официално изкуство. Положителната страна на академизма е, че се обrъща голямо внимание на худо¬жественото майсторство в рисунъ¬ка и колорита и на системното ху¬дожествено образование. Ако екипиран с тези умения автор надрастне академичния маниер на рисуване, той би трябвало да стане голям художник.
Характер¬ни академични художници са са А. Карачи, Г. Рени, Доменико В. Камученн (Италия); Ш Льоброн (Фран¬ция); П. Корнелиус, А. Фойербах (Германия); А. Блумарт, Г. Холциус (Холандия); Ф. Бруни (Русия)
У нас –Мърквичка, Антон Митов, Борис Митов.
 

Академичен — съобразен с изискванията за създаване на академични творби; класически.