Анастас Периклиев Дудулов е български скулптор.

Роден е през 1892 г. в гр. Струга. Син е на общественика Перикли Дудулов и брат на астронома Димитър Дудулов. През 1919 г. завършва скулптура в Художественото индустриално училище в София, при проф. Жеко Спиридонов. От 1921 до 1923 г. специализира в Пражката художествена академия скулптура при проф. Щурса и проф. Шалоун, както и дърворезба и цизелиране във Висшето училище за приложни изкуства при проф. Хорейц. След завръщането си в България става преподавател (1932), професор (1937-1960) по скулптура в Художествената академия, София.
Участва в множество художествени изложби в България и чужбина — Лондон, Париж, Прага.
Твори в областта на портрета, фигуралната композиция и декоративната скулптура. Работи в различни техники и материали - камък, метал, дърво.
Разработва теми из народното творчество и трудовия живот на селяните, от историческото минало и съвременността. Твори в духа на народностната и реалистичната линия, а с някои творби дава принос за утвърждаване на критическия реализъм в българската скулптура.
Скулптури на Дудулов, които са притежание на Националната художествена галерия: "Поп Богомил" (1922, бронз), "Крали Марко" - релеф (1924, месинг), "Войнишки поход - 1913" - релеф (1925, бронз), "Усилни години" - релеф (1925, дърво), "Проф. Б. Митов" - глава (1926, гипс), "Т. Г. Влайков" - глава (1931, бронз), "Климент Охридски" - релеф (1932, дърво), "Жътва" - релеф (1937, дърво), "Майчинство" релеф (1942, бронз) "Ив. Вазов" релеф в (1928), "Бинка Златарева" - глава (1930) и др.
Дудулов е автор и изпълнител на редица паметници: "На падналите във войните" в Златица (1925), "На първата пушка" в Копривщица (1930), бюст-паметник "Константин Величков" в Пазарджик (1931), "На разстреляните русофили" в Русе (1934), "На падналите във войните" във Велинград (1934), "На Съветската армия" в Плевен (1951, съавтор) и др.
Участва в ОХИ, излага в чужбина - Прага, Лондон, Париж.
Награден със златен медал на Парижкото изложение за релефа "Кирил и Методий" (1937) и с орден "Кирил и Методий" (1961).


 

[Edit]