Атанас Шаренков е български художник – живописец и реставратор, технолог на живопис и стенопис.
Автор е както на забележителни стенописни и живпоисни произведения, така и на множество публикации за нашето старо изкуство. Изнася лекции и популяризира нашите традиции в старата и византийската живопис по целия свят.
Атанас Василев Шаренков е роден 21 ноември 1943 в Асеновград. Починал е на 30 юли 1992 в София. През 1969 завършва живопис в Художествената академия "Иля Е. Репин" в Санкт Петербург при проф. Й. Серебряний и реставрация и консервация в Ермитажа под ръководството на С. Ф. Коньонков. Специализира технология и техника на живописта и стенописта при проф. М. Девятов.
Работи като реставратор на Българската патриаршия в Централния църковен историко-археологически музей, София (1969-1976). От 1973 ппреподава Технология и тех¬ника на живописта и стенописта в Художествената академия, София. Зашитава кандидатска дисертация на тема "Технология и техника на възрожденската икона" (1983). От 1991 е доцент по технология и техника на живописта и стенописта в Художествената академия, София.
Участва в ОХИ, международни и специализирани изложби. Прави самостоятелни изложби в Хасково (1986), Мюнхен (1992). Реализира монументално- декоративни творби в София, Стара Загора, Хасково, Първомай и др. Реставрирал стотици икони и
картини от музейни сбирки и частни колекции в страната, стенописи и възрожденски сгради (къщата на Георгиади, на хаджи Ангел, Пловдив, стенописите в Ески джамия, Ямбол) и др.
Изнася лекции по технология на живописта и стенописта във факултета по изоб¬разително изкуство в университета "Св. св. Кирил и Методий", В. Търново; от 1980 в културния център гр. Герас, Австрия. Работи в областта и изследва¬нето на технологията на живописта и стенописта както в България, така и в чужбина. Автор е на поредица публи¬кации върху технологията и техниката на възрожденската иконопис и стенопис, от които по-важни са: "Техника и технология на българската иконопис през XIX в." - Изкуство, 1981, "Технология и техника на рисунката на възрожденските зографи". - Изкуство, 1981/5, "Пигменти и багрила във възрожденската иконопис от края на ХVІІІ и XIX в." - Изкуство, 1982/10. Автор е на книгите "Старинни трактати по технология и техника на живописта" (оригинални писмени източници по технология и техника на живописта от 1ви век преди Христос ), "Технология и техника на възрожденската живопис. Възрожденската икона", "Паметници на културата на Света гора Атон" ( в съавтор с Любомир Прашков). Отличен с диплом за реставратор в Ермитажа, С. Петербург (първият и единствен българин получил такова отличие в бившия СССР). Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, музеи и галерии в страната и чужбина (Германия, Австрия, Япония, Швейцария, САЩ, Гърция, Сирия, Англия и др.).

Източници Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, БАН.

[Edit]