ФРЕСКО - фреска.(от италиански - свежо, влажно) техническа разновидност на стенната живопис. Различават се два вида - "мокро фреско" ("буоно фреско" или "ал фреско") и "сухо фреско" ("алсеко"). "Сухо фреско" е в противоречие с етимологично¬то значение на термина. Затова е правилно с "фреско" да се обозначава единствено типичната техника на МОК¬рото фреско. В същинското (мокро) фреско се използват устойчиви калцие-ви (варови) пигменти, които, раз¬пръснати във вода, се нанасят върху прясно поставена хоросанова мазилка. Те се поглъщат от мократа стена, превръщайки се в интегрална част от нейната повърхност. Освен земните по произход бои напоследък се използват и синтетични, химически инертни пигменти. Мокрото фреско изисква слож¬на подготовка на грунда, състоящ се от няколко последователно нанесени поддържащи слоя ("грапав", "кафяв", "пясъчен", "аренато" и накрая - живописен - "интонако"). Живописта се нанася на отделни сектори върху предварително наложената схема-рисунка с изрязване на очертанията върху грунда с твърд предмет, толкова го-леми, колкото художникът може да изпълни наведнъж. Частта от мазилката, останала ненарисувана, се изрязва и се полага (на два етапа, веднъж - през нощта и втори път - сутринта) непосредствено преди следващото изпълнение. При интериорни условия мокрото фреско е една от най-устойчивите живописни техники. Цветовете са с бляскава повърхност, с течение на вре¬мето придобиват матово излъчване. Мокрото фреско не е подходящо за външни стени, тъй като живописният слой се изнася от замърсените въздушни частици. Сухото фреско ("алсеко") се изпълнява върху суха мазилка с бои, потопени в казеинов разтвор или темперна емулсия, положени върху поставената вече втвърдена основа. Стенописът обикновено придобива приятна матовост, наподобяващ цветовете на "алфреско", но без тяхната бляскавост и чистота. Сухото фреско е по-малко устойчиво от мокрото фреско, чиито бои се поглъщат от прясно положената основа. Затова в някои негови варианти непосредствено преди започването на работата, стената се намокря предварително с варова или баритова вода. В този случай живописта се полага с казеинови бои, комбиниращи се с варта в устойчива свръзка. При друга техника на "секо" водоразтворими бои се раз¬месват с варава утайка, а пигментите, особено поддаващи се на изветряне черните и сините се смесват с малко количество казеинов разтвор. Живописта обикновено се изпълнява в два слоя - първо, в "подживописния" слой, с по-светлите тонове, като после се нанасят и другите цветове.

Обикновено с "фреско" се обозначава техниката, а "фреска" - самото произведение.

Източници - енциклопедия на изобразителните изкуства, БАН.