Сирак Скитник е псевдоним на Панайот Тодоров Христов, български художник, живописец, публицист, критик, една от най-ярките фигури в България през 30те на миналия век

Живописта на Сирак Скитник се отличава с  експресивна и драматична интерпретация, крайна сгъстеност на чувствата. Художественият мащаб нанеговите картини  е световен. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления.  

Той е познат в многообразните творчески и обществени прояви – художник, художествен критик, поет, театрал и публицист – голяма фигура в българския културен живот през 30-те години на миналия век със своето живописно творчество, отличаващо се с новаторски търсения и високи постижения в пейзажа и натюрморта.

Панайот Тодоров Христов  е роден на 22 ноември 1883 в Сливен. Починал е на 5 март 1943 в София.

Завършва Богословското училище в София (1902). Учителства в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и дp(1903–04). През 1908 г. заминава за Петербург и се потапя в художествения авангард, постъпва да учи (1908 – 1912) в частно художествено училище на Елена Званцева, където му преподават Леон Бакст и Мстислав Добужински – водещи фигури на знаменитото обединение “Мир Искусства”. Изпитва влиянието на руския окултизъм (Рьорих, Вячеслав Иванов), както и на още младите Марк Шагал и Василий Кандински. 

Пише  художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 се завръща в България и взема участие в Балканската война. През 1913–17 е учител в Асеновград. Съредактор на сп. „Златорог“ — от 1922. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София 1923–24), където поставя (1923) пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924–25 е библиотекар в Министерството на просвещението, от 1935 до смъртта си — главен ръководител на Радио София. Председател (1927) на дружество „Родно изкуство“, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ).

 Литературна дейност: Дебютира (1905) със стихове в сп. "Художник". Сътрудничи с поетични творби на списанията "Наш живот", "Демократически преглед", "Наблюдател", "Слънце", "Българан". Поезията на Сирак Скитник , в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм. В нея по-скоро личи художникът, неговото живописно чувство. Образите са експресивни и ярки, но за сметка на музикалността на строфите, която е пренебрегната.

Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията "Българска реч", "Съвременник", "Везни", "Хиперион", "Златорог", "Художествена култура" и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите "Старо и ново изкуство", 1919, "Тайната на примитива", 1923).

Като илюстратор Сирак Скитник създава неповторими произведения към Поеми на Едгар Алан По, равностойни на поетичните си оригинали. Рисунките са към поемите „Анабел – Ли”, „Юлалюм”, „Гарванът”, „Душите на мъртвите” и „Градът в морето”. Изградени са с нервна, буйна и сложна линия, която става груба и образна. Художникът сякаш наистина е слязъл в царството на сенките.Сирак Скитник е проникнал в трагичната дълбочина на тази „прокълната поезия”. В петте си илюстрации към книгата художникът създава може би единствените експресионистични постижения в нашето изкуство.

"... Талантът на живописеца Сирак Скитник Стига до кулминация през 30-те години, след изоставянето на декоративните и пейзажни влечения. Той се насочва главно към натюрморта, цветята и интериора, не само катоинтимно-домашно, но и като психично съсредоточаване. Мъдростта, зрелостта или болестта му от войната го правят медитативен и художествено-метафоричен"
Кирил Кръстев

[Редактирай]