Движение, което се разбива в Ню Йорк през 1940-те години. Художниците искат да освободят изкуството от европейската традиция, опират се на автоматизма и несъзнателните импулси, които са водещи при създаването на творбата, приемат картината за плоско пространство. Създават големи платна, нанасят с четка или хвърлят боята върху платното с бързина и субективност на израза. Методът на създаване се приема като толкова важен, колкото самата живопис.

Някои от художниците не работят абстрактно - Де Кунинг, Ф. Гъстън; други работят в спокоен и мистичен дух - Нюман, Ротко, а Тоби, Томлин от Калифорнийската школа -"КалиграфсКи". Съществува "Живопис на действието" - ДЖ. Полък и "живопис на цветното поле" - с широКи цветни пространства. С абстрактния експресионизъм Ню Йорк измества Париж kато световен център на изкуството.

Автори-Полък, Де Кунинг, Горки, Ротко, Нюман, Хофман, Рейнхард, Стил, Томлин, Тоби, Дайбенкорн, Модъруел, Гъстън, Готлиб, Фр. Клайн, Сам Франсис.